България произвежда малко над 7 мил. тона зърно и изнася около 6 милиона от него годишно. Тоест само около 1 милион се продава в страната. Печалбата на зърнопроизводителите е систематично между 20 и 25.3% (от миналата година).
Европейските субсидии се равняват на между 27 и 30% от приходите на зърнопроизводителите (тоест са по-високи от печалбата). Отделно има и национални субсидии.
Това което се изнася се продава на международно определяни цени, които са горе долу еднакви за всички производители.
Сега – опитвам се да разбера какви са притесненията на зърнопроизводителите от вносът на украинско зърно:
– дори да загубят 100% от българският пазар, това би предположило спад от 15%, все още съществено под нивото им на печалба, и съществено под нивото на европейските субсидии, където е супер интересно как с такова колосално количество субсидии нашите производители продължават да искат да продават съществено над международната цена, вместо ползата да е за даващите субсидии данъкоплатци, които би следвало да получат 1/3 по-ниска цена
– украинското зърно в България няма да повлияе върху международната цена, а там е същественият пазар на нашите производители
– в началото на годината поне бяха измислили полу валидна причина – че нямало къде да складират зърното и царевицата. Но сега след края на сезона, това е много слабо оправдание
По всичко личи, че нашите зърнопроизводители просто искат да изнудват за ползи и монополизъм, все едно са таксиджии, в ущърб на българските потребители.
ЕК също реши да не удължи частичната забрана за внос на украинско зърно. Единственият честен начин на протест срещу решението на ЕК би бил – зърнопроизводителите да откажат европейските субсидии и да върнат машините закупени с европейските пари.
Отделно чакам с нетърпение обещаните милион протестиращи. Аз си ги представям така: евро трактор трактор – пет мацки, американски трактор, пет мацки и тн.
Делян Делчев
