Първи учебен ден. Минаваме да погледнем. Средно училище. Събрали се деца в двора. От уредбата се чуват бебешки песни от соца. Никой не ги слуша. И тих бял Дунав. Се вълнува. Никой обаче не се вълнува.
Излизат учителки -маниери , прически , дрехи като едното време. Черно облечен поп клати купа на синджир. Мрънка . Никой не го слуша.
Поздравително писмо от наводнен Царево. Кутия за дарения за изсеклите горите „пострадали“. Патос. Никой не пуска пари .
Започна веселата част. Народно хоро, в което се пее за Надежда, която болна легнала. Никой не танцува .
Родител ни познава. Идва при нас. Записала си детето тук, защото не ги карали да учат .
Това беше програмата за началото на учебната година. Такава ще бъде и самата учебна година. Никой няма да научи нищо. Но за сметка на това , присъствието е задължително.