Как ескимосите възпитават децата – никога не крещят, не се карат и не се сърдят на детето, а успяват да го дисциплинират и успокоят. Това е тяхната тактика, позната от хиляди години – предавана от поколение на поколение…

Във всяка култура има определени установени начини за отглеждане на деца, така че ескимосите настояват за независимост възможно най-рано , в скандинавските страни е важно да се насочи детето към това, което го интересува и да прекарва възможно най-много време сред природата и в Културата на ескимосите, кояго гласи, че никога не трябва да крещиш на малко дете. Възниква въпросът как родителите контролират децата и им се карат, когато са непослушни? Ескимосите имат изключително стар трик за това!

През 60-те години на миналия век студент от Харвард прави важно откритие за природата на човешкия гняв. На 34-годишна възраст Джийн Бригс пътува над Арктическия кръг и живее в тундрата в продължение на 17 месеца. Бригс убеди семейство ескимоси да остане при тях. Бригс бързо осъзнава, че в тези семейства се случва нещо невероятно: възрастните притежават забележителна способност да контролират гнева си. „Те никога не са ми се ядосвали, въпреки че понякога са ми ядосани“, каза Бригс. „Дори само показването на разочарование или раздразнение се смяташе за слабо и детинско поведение.“

И скорошни изследвания показват, че ескимосите имат страхотно управление на гнева, особено когато става въпрос за родителство. Всички майки споменават едно златно правило: Не крещи на малки деца. Традиционното ескимосско родителство е невероятно нежно.. Ако трябва да вземете всички родителски стилове по света и да ги класирате според тяхната нежност, подходът на ескимосите вероятно ще бъде близо до челните места, те дори имат специална целувка, наречена куник (нос в нос).

Културата им смята викането или дори говоренето на деца с ядосан глас за неуместно, казва ескимоската Лиза Ипилии, радиопродуцент и майка, която е израснала с 12 братя и сестри. „Когато са малки, да повишаваш тон е изключително неефективно“, казва тя. „Това просто ще повиши собствения ви сърдечен ритъм. С малките деца често си мислите, че те натискат бутоните ви на нервната система, но това не е така. Те са разстроени от нещо и вие трябва да разберете какво е то.“

Много психолози са съгласни, че викането не е необходимо, тоест дори може да бъде контрапродуктивно. Клиничният психолог и автор Лаура Маркъм обяснява: „Когато крещим на дете – или дори заплашваме – ние го обучаваме да крещи. Учим го да крещи, когато е“ разстроен и това викане се очаква да решава проблемите.“

Но как да дисциплинираме детето?

Гота Джав преподава родителски класове в Арктическия колеж и разкрива, че от хиляди години ескимосите са разчитали на древен инструмент с важни образователни послания – „Ние използваме разказването на истории , за да дисциплинираме децата .“ – обясни тя.

В ескимосското възпитание винаги има устни истории, които се предават от едно поколение на друго, предназначени да оформят поведението на децата в даден момент. За мнозина тези истории изглеждат страшни, но ескимосите вярват, че много от тях могат да спасят детски животи.

Например, как да научите децата да стоят далеч от океана, където лесно могат да се удавят? Вместо да викате „Не се доближавайте до водата!“ Джав казва, че родителите на ескимосите предприемат превантивен подход и разказват на децата специална история за това какво има във водата. „Това е морско чудовище“, казва Джав с гигантска торбичка на гърба си само за малки деца. „Ако дете се доближи твърде много до водата, чудовището ще ви сложи в чантата си, ще ви завлече в океана и ще ви отведе в друго семейство“, казва Джав. Както обясни тя, по този начин дават на децата да разберат, че океанът може да представлява опасност за тях. „Тогава не трябва да крещим на детето“, казва Джав, „защото детето вече е разбрало съобщението.“

„Бих казала, че децата учат добре чрез разкази и обяснения“, казва психологът Дина Вайсберг, която изучава как малките деца интерпретират художествената литература . „Ние учим най-добре чрез неща, които са интересни за нас. И историите, по своята същност, могат да съдържат много неща в тях, които са много по-интересни от простите твърдения. С историите децата могат да видят как се случват неща, които не се случват в реалния живот . Децата мислят, че е забавно. Възрастните също мислят, че е забавно“.

Освен че предупреждават за опасност, ескимосите учат децата чрез истории кои житейски ценности са ключови, кои качества трябва да развият в себе си, както и какво трябва да избягват. Чрез разкази те разграничават доброто от злото, подчинението и пакостта, любовта и омразата…/News2