СЛЕД като прекара почти пет месеца на летище в Южна Корея, Дмитрий най-накрая може да диша чист въздух. Той обаче все още не е вкусил свободата – а истинската му агония може би току-що е започнала.
Той е един от петимата руснаци, блокирани на международното летище в Инчеон миналата година, докато се опитвали да избягат от мобилизацията на Москва за война в Украйна. Министерството на правосъдието на Южна Корея отхвърли молбите им за бежански статут, оставяйки ги в безизходица на летището, пише CNN. Твърде уплашени да се върнат в Русия, те избраха да останат на летището, живеейки от храна, раздавана от имиграционния отдел на Южна Корея.
Дмитрий (не е истинското му име, той поиска да остане анонимен от страх от възмездие, ако бъде изпратен у дома) и друг от мъжете получиха разрешение да напуснат летището тази седмица и да докладват на Центъра за подкрепа на чужденци, докато спорът им с министерството продължава. Други трима остават на летището. Не е ясно защо мъжете не са се опитали да стигнат до трета страна, след като са осъзнали трудностите, с които ще се сблъскат в Южна Корея.
Може да отнеме месеци или години, докато молбата за бежански статут на Южна Корея бъде обработена, а междувременно Дмитрий ще се нуждае от одобрение, ако иска да напусне центъра. А след това го чака полицейски час в 18:00 и трябва да бъде тестван за ковид за своя сметка. Той също така няма да има право да работи поне шест месеца, а може и повече.
По-добре от алтернативата
Но за Дмитрий това полусъществуване е по-добро от алтернативата, въпреки че трябваше да остави жена си и 7-годишния си син в Русия.
„Синът ми много ми липсва“, каза 30-годишният Дмитрий, оплаквайки се, че синът му не разбира защо е трябвало да напусне. Той е твърде емоционален, за да каже нещо повече за семейството си.
Дмитрий избяга от Русия миналия октомври, след като президентът Владимир Путин призова за мобилизиране на 300 000 души за войната в Украйна. Той беше един от стотиците хиляди хора, които напуснаха родината си през седмиците и месеците след обявяването на 21 септември. Той се страхуваше, че ще бъде сред първите изпратени на фронта, защото има досие на опозиция срещу властите.
„Чувствах се ужасно, защото протестирах на антивоенни митинги. Тогава реших, че трябва да напусна Русия„, каза Дмитрий и добави, че шестима негови приятели вече са загинали в Украйна.
Първият му план беше да отиде в Казахстан, но промени решението си, когато научи, че страната депортира бегълци руснаци. Южна Корея беше единствената демократична страна, до която той можеше да лети по това време, въпреки че беше наясно, че страната не гледа с добро око на онези, които се опитват да избегнат наборната служба – като се има предвид, че има собствена задължителна военна служба от най-малко 18 месеца, което повечето мъжете трябва да служат до 28-годишна възраст.
„Аз не бягам от набора, аз съм против войната. По принцип не искам да убивам хора, така че не съм укриващ набор“, каза Дмитрий, което е посланието, което иска служителите в Сеул да чувят.
Какъв беше животът му в Сеул?
До тази седмица животът му в Сеул се състоеше предимно от сладкиши и сок за обяд и пиле и ориз за вечеря, осигурени от имиграционната служба. Между храненията се разхождаше из летището. Той пере дрехите си в обществена тоалетна и казва, че през последния месец не е имал топла вода за душ, което от имиграционната служба отричат.
„Няма топла вода от месец. Пускам топлата вода, но нищо не излиза“, казва Дмитрий във видео, което е направил в подкрепа на твърдението си. Той каза, че е спал на пода в малка стая с 15 други търсещи убежище на летището.
В правителствения център условията са видимо по-добри: „Хранят ни добре, има пералня, има ютия, има топла вода, навсякъде е чисто и всички се отнасят много добре с нас“.
Молбата на Дмитрий за убежище не е никак проста. Той получи правото да кандидатства за статут на бежанец през февруари, след като успешно оспори решението на министерството на правосъдието в окръжния съд в Инчеон. Тази седмица обаче министерството заяви, че ще обжалва решението.
Неговият адвокат каза, че сега може да минат още пет месеца, преди той изобщо да разбере дали има право да подаде иск. Дори тогава успехът далеч не е гарантиран предвид малкия брой молби за бежанци, които Южна Корея приема.
През 2019 г., преди пандемията от ковид да ограничи броя на кандидатите, само 79 от близо 15 500 кандидати получиха статут на бежанец в Южна Корея.
„Дори САЩ имат процент на одобрение за статут на бежанец от почти 10 процента. Но в Южна Корея процентът е под 1 процент. Ще направим всичко възможно, но мисля, че ще бъде трудно в реалността на Южна Корея“, каза неговият адвокат Лий Джонг-Чан.
Лий каза, че най-добрият шанс на Дмитрий за убежище се крие в този аргумент: „Възражението срещу военната служба по време на война е свързано с „преследване заради политически възгледи“, което е една от петте причини хората да търсят статут на бежанец.“
Но това вероятно ще бъде дълъг процес. Адвокатът изчислява, че трябва да изчакат около пет месеца, за да разберат дали отговарят на условията да кандидатстват за статут на бежанец, след това още една до две години, преди да разберат дали могат да го получат.
„Би било чудесно, ако мога да се върна у дома в Русия“
Ако молбата бъде отхвърлена, Дмитрий все още може да остане в страната с хуманитарно разрешение за пребиваване – въпреки че това би имало своите недостатъци.
Лий каза, че хората с хуманитарен статут на пребиваване са изключени от повечето от предимствата, които жителите на Южна Корея или бежанците получават. Те няма да бъдат поставени в положение, в което трябва да напуснат, но ще живеят в Южна Корея с много ограничения.
Все пак може да е по-добре от алтернативата. Лий каза, че медийното внимание означава, че техният случай вече е известен в Русия, така че мъжете могат да бъдат в още по-голяма опасност, ако бъдат депортирани.
Ако не може да получи убежище в Южна Корея, Дмитрий каза, че ще обмисли възможността да поиска от посолствата на Съединените щати и Канада да обмислят предложение за убежище. Но дори ако някоя от тези страни най-накрая го приеме, това няма да е лесно за Дмитрий.
Той каза, че никога не е мислил, че ще напусне Русия, защото това е неговият дом и все още се надява да може да се върне един ден. „Би било страхотно, ако мога да се върна у дома в Русия. Това би означавало, че всичко това е приключило, така че колкото по-скоро, толкова по-добре“, каза Дмитрий пред CNN. /Нюз2