Това БЕШЕ много важен жест от президента на САЩ Джо Байдън. На срещата на представители на девет членки на НАТО от Централна и Югоизточна Европа, проведена на 21 февруари 2023 г. във Варшава той покани и президента на Молдова Мая Санда, въпреки че Република Молдова не е член на НАТО и не се стреми да се присъедини към Северноатлантическия пакт.
По време на реч Джо Байдън се обърна директно към молдовския президент: „Горд съм да застана на ваша страна и на страната на молдовския народ, който обича свободата“, каза той и покани присъстващите да поздравят Мая Санда с аплодисменти.
Този жест има много сериозна предистория. Република Молдова, разположена между Украйна и северозападна Румъния, отдавна се опасява, че ще стане следващата жертва на агресивната политика на Русия и в момента е изправена пред все по-очевидни и все по-яростни военни заплахи от Москва. В началото на миналата седмица руският президент Владимир Путин отмени указ от 2012 г., с който Кремъл гарантира суверенитета и целостта на Република Молдова.
Малко преди това украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че Русия иска да отстрани проевропейското държавно ръководство на Молдова с държавен преврат. От друга страна, миналия четвъртък (23 февруари 2023 г.) Москва заяви, че Украйна планира военна намеса в Република Молдова, пише Deutsche Welle .
Каква е ролята на това дрънкане на оръжия? И защо малката Република Молдова с три милиона и половина жители изведнъж все повече се оказва в центъра на вниманието на военните събития?
Стратегическото значение на Приднестровието
Молдова беше първата страна, в която след разпадането на Съветския съюз Русия подкрепи сепаратистите, провокира продължила месеци кървава война (1992 г.) и след това създаде замразен конфликт: в Приднестровието, тясна област в източната част на Република Молдова, отвъд река Днестър (молдовското име Nistru, древен Tyras) се управлява от сили, лоялни на Москва повече от три десетилетия.
Освен това там са разположени около 2000 руски войници. Близо до приднестровското село Кобасна се намира и най-големият оръжеен склад в Европа с около 20 000 тона боеприпаси и военно оборудване. През 1999 г. Москва гарантира писмено, че ще изтегли войските си от Приднестровието, но така и не изпълни обещанието.
От началото на руската атака срещу Украйна Приднестровието придоби много по-голямо стратегическо значение. Оттам Русия може да отвори западен фронт в Украйна. Или най-малкото да предизвика такъв голям вътрешен политически хаос в Република Молдова, че страната да се превърне в сериозна кризисна точка на източната външна граница на НАТО и на запад на Украйна.
Блокирани контрабандни пътища
От подобен сценарий може да са заинтересовани и сепаратистките сили в Приднестровието. През последните десетилетия те бяха финансирани, наред с други неща, от масови контрабандни операции, които също се извършваха през украинска територия. От началото на войната Украйна затвори границата с Приднестровието. Затова режимът там е заплашен от икономически колапс.
В първите месеци след началото на руската война в Украйна президентът на Молдова Мая Санду и проевропейското правителство на тази страна заеха много предпазлива позиция спрямо Украйна – те не искаха да вървят твърде категорично по пътя на конфронтация с Москва . Това се промени миналата есен.
Москва все повече намаляваше доставките на газ за Молдова и подкрепяше опозиционните партии в опитите им да дестабилизират вътрешнополитическата ситуация в страната. Това трябва да е убедило президента Санда и молдовското ръководство, че всички усилия за постигане на споразумение с Москва са безполезни.
Краят на неутралитета?
Ето защо Република Молдова започна бързо да адаптира доставките на газ и електроенергия към други доставчици вместо руски. Освен това междувременно в тази страна тече открит дебат дали трябва да промени статута си на неутрална държава, записан в конституцията. Говори се и за въоръжаване на молдовската армия, която досега беше почти без оръжие. Преди няколко седмици Германия достави на Молдова бронирани машини „Пираня“.
В момента тази страна трудно може да се защити от сепаратистите, които вероятно имат десетки бойни танкове и други тежки оръжия в Приднестровието, както и големи запаси от боеприпаси. Ето защо Украйна предложи на Молдова помощ, в случай че Москва и сепаратистите провокират конфликт.
Това, че Украйна планира намеса в Република Молдова, е безсмислено обвинение от Москва и в най-добрия случай служи само като извинение за Кремъл. Защото на Украйна не й отива да отваря втори фронт и да обвързва своите военни ресурси, които са много необходими на другата страна.
Но руският президент Владимир Путин вече го постигна. Досега Република Молдова, която беше предимно политически нерешителна, се освобождава от хватката на Москва, по-решително от всякога през последните три десетилетия.
Освен по-символичните жестове, като този на американския президент миналата седмица във Варшава, подкрепа идва и от „по-голямата сестра“ Румъния, с която Молдова споделя общ език, култура и дълга история. В икономическото отделяне от Русия Румъния ще бъде един от ключовите партньори на Молдова в бъдеще. /News2.bg
