С шествие под надслова „Никога отново!” от Музея на град Скопие (Старата жп гара) започна отбелязването на 80-ата годишнина от депортацията на евреите от територията на днешна Република Северна Македония. То е организирано от еврейската общност в Република Северна Македония и Фонда за Холокоста на македонските евреи под егидата на правителството на Република Северна Македония.
Правителствената делегация бе водена от вицепремиера за икономическите въпроси, координацията на икономическите отдели и инвестициите Фатмир Битичи, придружен от министъра на отбраната Славянка Петровска, министъра на вътрешните работи Оливер Спасовски, и министъра на земеделието, горите и водите Люпчо Николовски, съобщи БТА.
„Справедливост означава да признаеш и назовеш истината и тя да бъде уважавана от всички. За да има помирение, трябва да има извинение за ролята на профашисткото правителство в София по това време в депортирането на македонските евреи”, каза в словото си президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски, който заяви, че в съдбата на евреите от територията на днешна Република Северна Македония могат да бъдат разпознати „всички етапи на Холокоста”.
„Първата стъпка беше дискриминацията. По това време фашисткият режим в София приема Закона за защита на нацията, с който системно се дискриминират македонските евреи. Лишени от гражданство и правна защита, евреите са уволнени от обществена служба, децата са изгонени от училищата, семействата са изгонени от домовете си. Втората стъпка беше изолация. Със заповед на Комисариата по еврейските въпроси евреите трябваше да носят жълтата звезда на Давид на обществени места. По този начин вековният символ на еврейската идентичност беше злоупотребен, за да се стигматизират евреите като различни, чужди и опасни. Третата стъпка беше дехуманизацията. Почти всички евреи от Скопие, Битоля и Щип бяха депортирани в Треблинка, където животът на близо един милион души беше угасен в газови камери, сред които македонските евреи, които представляваха 98 процента от общото македонско еврейско население, и една трета от общите македонски жертви във Втората световна война. Никъде в Европа болестната концепция, наречена „окончателното решение на еврейския въпрос“, не беше реализирана по-ефективно, отколкото в окупираната тогава Македония. Изправени пред тези факти, ние сме длъжни да си зададем следните въпроси: имаме ли право ние, днешните поколения, да успокояваме нечия гузна съвест относно Холокоста на македонските евреи? Позволено ли ни е да мълчим пред историческия ревизионизъм, който реабилитира извършителите и прославя виновните? Трябва ли да забравяме с чии подписи македонските евреи бяха системно лишавани от граждански, икономически и човешки права и изпращани на смърт ”, каза в словото си Пендаровски.
