Големият български актьор Георги Калоянчев все още свети ярко в спомените на цяла България, но синът му разказва през какви перипетии е минал приживе
„Откраднаха всички награди на баща ми Георги Калоянчев. Това се случи, като беше жив и докато живееха с майка ми Валя в София – в „Лозенец“. Всичко взеха, дори значката му за герой на социалистическия труд. Но пък тогава баща ми махна с ръка, защото никога не са го блазнели наградите.“
Това каза синът на Георги Калоянчев – Ивайло.
На 18 декември се навършват 10 години от кончината на големия комик. На тази дата семейството на Калата ще се събере да го почете. В рода им вече има и пореден Георги Калоянчев.
„Той си живее с нас, присъства в разговорите ни. Освен това той е и в една голяма част от български народ в спомените. В момента в София има улица на името на баща ми. Искаме да има такава и в Банкя, където живея, но нещо се запъна работата. Казват, че имало вече една улица „Георги Калоянчев“. Ще видим дали ще се случи“, сподели синът на Калата – актьорът Ивайло Калоянчев.
„В България съм забелязал, че няма много памет за големите ни личности“, допълва актьорът.
Според него баща му е бил уникат и не може да се сравнява с младите си колеги, както и Парцалев, Григор Вачков и останалите. „Казваше ми: „Ти можеш да играеш по-хубаво или по-лошо от мен, но никога не ще играеш точно като мен.“ Така са и останалите ми колеги“, казва Калоянчев.
В спомените си баща му е такъв, какъвто е бил преди 10 години – останал завинаги на 87, пише hotarena.net. „И до днес е пред очите ми как седеше на терасата в Банкя, откъдето посрещаше и изпращаше всеки от семейството винаги усмихнат. Ако беше доживял до 97…не знам как щеше да изглежда, но не си го представям грохнал“, смее се Ивайло.
В последните мигове от живота си Калата много тъгувал, че не може да играе. „Беше с ума си, но заради проблемите със здравето нямаше как да застане на сцената и да влезе в роля. Това го мъчеше много. Казваше, че не иска да става за смях пред публиката, която много го обичаше. Споделяше ми, че всяка вечер, преди да заспи, се връщал в спомените си в най-силните години на Сатиричния театър, на който е един от основателите“, сподели синът му.
68-годишният наследник на големия актьор не е спорил с баща си нито веднъж. „Той си беше мълчаливец, отдаден само на театъра. Не търсеше купоните, не обичаше да ходи по забави и заведения. Същият темерут съм и аз като него. Можеше по цял ден да си седим двамата заедно и дума да не обелим, да не гъкнем. Преди години сме пътували много из страната по халтури и се е случвало от София до Бургас да си мълчим през целия път“, смее се Ивайло.
В момента майка му – Валя, също живее само със спомените от живота с баща му. „Тя е добре, крепим я. Сега е при мен в Банкя. През зимата пък живее в апартамента в София при брат ми. Грижим си се за нея. Тя получава пенсия и взима половината о тази на баща ми, но знаете, в България не е лесно за пенсионерите, ако не са децата и внуците им“, смята актьорът.
Самият той вече също е навършил годините за пенсия. „Има време до пенсионирането ми. Чак да ме плаши то – не, но гледам засега да не го мисля много-много“, смее се Ивайло Калоянчев.
Дърпаше ми ушите, като не слушах
Ако Ивайло би написал книга, ще разкаже как баща му на 7 години го стресирал с двама дядомразовци – единият бил в театър „Сълза и смях“, другият – в Народния театър. И татко Калоянчев не успял да обясни на малкия Ивайло защо получава два подаръка от двама белобради старци… Той веднъж се опитал да играе ролята на дядото с подаръците, но внукът му казал: „Ама защо той има същата бенка като теб!“ И край с изненадите. В театъра имаше нещо като страхопочитание. Дърпаха се в коридора да му направят път…А за мен беше моят татко. Не можех да разбера отначало каква е тази слава, защо? Какво толкова, нали това е човекът, който дори понякога може да ми се скара, да ми дръпне ушите, макар че майка ни се занимаваше повече със синовете. После разбрах и тежестта, и отговорността да бъдеш наистина народен артист.
