Михаил Горбачов оказва решаващо влияние върху 20 век. Като партиен лидер на Съветския съюз той „написа“ световна история. Голямото му историческо значение е неоспоримо, особено за германците: носителят на Нобелова награда за мир през 1990 г. се смята за един от бащите на обединението на Германия и затова многократно е обсипан с награди и почести.
Но Михаил Сергеевич Горбачов никога не е получавал такова признание в собствената си страна. Горбачов, който е роден в руския Северен Кавказ през 1931 г., има зад гърба си успешна партийна кариера, когато през март 1985 г. висшият съветски елит го назначава за нов генерален секретар на Комунистическата партия.
Младият и динамичен 54-годишен мъж трябваше да направи Съветския съюз, суперсила, която беше в застой, отново по-силна, особено икономически, срещу големия западен класов враг, Съединените щати. Освен това Горбачов отприщи необичаен плам за реформи, за да промени бюрократичните и корумпирани съветски структури.
Руските думи „гласност“ за откритост и „перестройка“ за трансформация станаха известни по света. За да осигури тези вътрешни реформи, Горбачов разчита на последователна политика на разведряване и мир спрямо Съединените щати и техните западни съюзници в Студената война – с неочаквани последици за световната история.
Разрешение за обединението на Германия
КОГАТО ТОЙ Е ИЗБРАН ЗА ПЪРВИ ПРЕЗИДЕНТ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 1990 г. , външният пръстен на съветската империя вече се е разпаднал. През онази незабравима есен на 1989 г. народите на Източно- и Централноевропейските народни републики се освободиха от своите социалистически диктатури.
Варшавският договор , източният военен съюз, контролиран от Съветския съюз, беше в руини, а в най-важната плячка на Съветския съюз през Втората световна война – ГДР – хората поискаха не само свобода и демокрация, но и обединение със Западна Германия.
За ужас на много консерватори в съветската номенклатура, Горбачов позволи всичко това да се случи мирно. По този начин той скъса със съветската политика на насилствено потушаване на въстанията в собствената си сфера на влияние. Хуманистичните му убеждения със сигурност са го довели до такава политика, но решаваща роля изиграва и голямото му доверие в германския канцлер Хелмут Кол.
По-късно Кол го описва по следния начин: „Не трябва да се подценяват личните решения на Михаил Горбачов в тази трудна историческа ситуация. 24 часа след падането на (Берлинската) стена ЩАЗИ и КГБ се опитаха да му внушат, че съветските войски в ГДР са в опасност и съветската армия трябва да се намеси. Горбачов се противопостави.“
Приятелството между Хелмут Кол и Михаил Горбачов беше важен фактор за съветското одобрение на обединението на Германия, което по-късно доведе до пакта Две плюс четири между Западна Германия, Източна Германия, Франция, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати.
Разпадането на Съветския съюз
Доколкото МИХАИЛ ГОРБАЧОВ улесни международните отношения с тази политика и по този начин спечели признание и доверие на Запада, той загуби политическата власт в Съветския съюз.
Неговата реформаторска политика разруши основите на съветската система. От неговите реформи не се появиха нови жизнеспособни институции. По времето, когато европейците и особено германците през 1990 г., в годината на обединението, превърнаха Михаил Горбачов в идол на мирна и демократична революция, съветската планова икономика все повече се сриваше.
Неруските съветски републики – предимно балтийските републики Естония, Латвия и Литва – се обърнаха срещу съветско-руския център на власт в Москва.
Но кризата засегна и самата Русия, където бъдещият руски президент Борис Елцин се готвеше да поеме политическото ръководство. Гражданите на Съветския съюз, които никога не са избирали Горбачов пряко на свободни и честни избори, стават все по-бедни с всеки изминал ден, обвинявайки за това пряко Горбачов.
Дали само неговата политика е довела до разпадането на Съветския съюз или съветската система така или иначе вече не е била в състояние да се реформира, ще остане централен въпрос за историците.
Горбачов продължи да губи власт и престиж. А с него и съветската номенклатура. През август 1991 г., когато Горбачов не успя да отговори на исканията на съветските хардлайнери, които призоваха за сила срещу отцепилите се съветски републики, те организираха преврат срещу него. Горбачов беше поставен под домашен арест в Крим. Но пучистите се провалиха, защото хората в Москва, водени от новоизбрания руски президент Елцин, се противопоставиха.
Един различен свят
КОГАТО ГОРБАЧОВ СЕ ВЪРНА В МОСКВА ОТ КРИМ , светът беше различен: съветските структури бяха девалвирани и позицията му на съветски президент на практика престана да съществува – също и защото самият Горбачов беше довел на поста много заговорници за преврат.
Така няколко часа преди разпадането на Съветския съюз на 25 декември 1991 г. Горбачов трябваше да обяви оставката си като съветски президент в телевизионна реч.
С прощалната си реч Горбачов изчезна в политическа незначителност в Русия. Като кандидат на президентските избори през 1996 г. той получава само 0,5 процента от гласовете.
На Запад, от друга страна, Михаил Горбачов остава популярен и признат дори след оставката си. Има нещо трагично в този дихотомичен възглед за Михаил Горбачов, въпреки че остава надеждата, че един ден в Русия паметта за Горбачов ще бъде по-добра. /News2.bg