Пенсионната сага на Васил Найденов продължава и певецът 8-а поредна година не може да вземе и лев от държавата. Оказва се, че Кеца все още не получавал обещаната от НОИ пенсия за стаж, за която се бори, откакто навърши 63 г.
71-годишният певец успя с хиляди мъки да задвижи процедурата едва през 2020-а, когато уж го увериха, че документите му са приети и решението по тях ще излезе съвсем скоро. Така две години по-късно естрадното величие не е получило и стотинка в банковата си сметка и нямал никаква представа кога ще благоволят да го пенсионират и с каква сума.
„Нямам пенсия. Все още. Но съм доволен от парите, които получавам от участията си„, коментира Найденов куриозната ситуация, без да се оплаква. Междувременно той получава месечна премия за заслуги в размер на 500 лв., която обаче от другата година ще спре, тъй като бе временно решение на проблемите с пенсиите на мнозина величия от естрадната гилдия.
След като години наред Кеца беше в графата на ощетените от държавата и страдаше, че не може да се пенсионира заради изчезналите навремето документи от „Концертна дирекция“, получи компенсация, която той обаче нарече „подаяние“. Истинската му пенсия за навършена възраст и стаж още е енигма.
„Не е вярно, че не сме плащали данъци, създава се погрешно впечатление. Оказва се, че по времето на социализма сме плащали близо 60% данък, което е доста. Един е бил през 1979 г., друг – през 1981 г., като наред с обичайните данъци е имало и такъв за Съюз „Музикални дейци“, а ние не сме били негови членове„, гневи се изпълнитят на „Телефонна любов“, който през дългогодишната си кариера е вкарал хиляди левове в държавната хазна.
Естрадната звезда не възлагал големи надежди, че НОИ скоро ще се задейства. Вече не си спомнял броя на министрите на културата, които се сменили на поста през последното десетилетие, и все го увещавали, че ще помогнат както на него, така и на колегите му, които са в същата безизходица. За разлика от тях Кеца поне има десетки участия месечно и печели повече от добре, пише „Ретро“.
Иначе щеше да му е абсолютно невъзможно да се справя в битов план. Той не настоявал за пенсия заради самите пари, а заради достойнството си. Подозирал, че щели да му отпуснат минималната, ако изобщо това някога се случело. Чудел се и защо досега нито веднъж не е бил номиниран за пожизнена наградна пенсия за заслуги, каквато доста негови колеги от години прибират.
