Мира Добрева се обяснява

Мира Добрева е дългогодишно телевизионно лице на БНТ, а отскоро я гледаме и като лице на емблематичното предаване „БНТ НА 60“. Мира изненада и с появата на своята книга „Столетниците“, по която работи дълго. Чаровната водеща е откровена пред репортер на БЛИЦ за промените в професионален и личен план, за новите начинания в писането и семейството й. 

– Какво е за вас телевизията и имало ли е момент, в който се обмисляли да се откажете?

– За мен телевизията е изпитание – на професионалния ми дълг, на силите ми, изпитание за уменията ми, за здравето ми дори. За мен телевизията е работа, на която се отдавам всецяло. Но знам, че сме взаимнозаменяеми. Винаги съм готова да си тръгна и тя винаги е готова да ме пусне. Само на основата на разбирателството и свободата едни отношения могат да се изграждат – независимо дали става дума за работни такива или за лични.

– Известността повече пречи или помага в живота?

– Вижте, как се усмихвам сега и зад тази усмивка се крият толкова противоречиви отговори… Откровена съм с Вас и затова Ви признавам, че на мен известността по-скоро ми пречи. Ако бих могла, бих променила това обстоятелство. С годините все повече установявам, че ми липсва уединение и желанието никой да не ме познава се увеличава.

 

– Наред с телевизионната кариера бележите и огромен успех като писател. Книгите ви се радват на голям успех, но как започна всичко с писането?

– О, благодаря Ви за тази оценка, но моля да ми позволите да Ви коригирам. Аз не бих използвала думата „огромен“, макар да се радвам на добри продажби. Моята книга не е първа по брой тиражи. Никога не бе на чело на класация. Никога за нея не писаха именити писатели. Но моята книга минава през ума и достига в сърцето. Остава там, заедно с десетките разкази за столетници… И имам една оценка за нея, на която не съм се надявала и в най-смелите си мечти. Тя дойде шокиращо за мен и ме порази емоционално в мига, в който прочетох какво Кеворк Кеворкян е написал за мен и книгата ми. Аз чета всички негови статии, постоянно се информирам за десетки личности и събития от неговия сайт, но да знам, че той не само е прочел СТОЛЕТНИЦИТЕ, а и ги е оценил така високо – за мен е чест, за която ще съм благодарна винаги.

– Работите ли вече по следваща книга и на каква тема ще бъде?

– Да, работя по следващ проект – цяло лято четох от различни източници, правих записки, посещавах библиотеки. Но с настъпването на телевизионния сезон възможността ми за работа по новата книга рязко намаля и от днешна гледна точка въобще не виждам кога ще видя края ѝ.  Но писането на книги не е състезание. Не бързам и знам, че и следващият ми писателски опит ще докосне читателите.

– Не мога да не подмина артистичния ви син, който искрено ме забавлява в социалните мрежи. Мисли ли да се занимава с актьорство, тъй като много му се отдава?

– О, Вие сте го забелязали? Благодаря… Да, в Инстаграм профила ми той е по-голямата „знаменитост“. Десетки фенове пишат на лични съобщения с молба да продължи с рубриката „Miritca“, в която използва чувството си за хумор и сарказма си, насочен срещу мен. Аз искрено се забавлявам с неговите хрумки, хората също, оказа се. Но той сега влиза в сложната възраст на тийнейджър и прави това, което иска и когато поиска. Не го карам да прави Мириците насила. Те и затова са така естествени и истински… Дали ще продължи да се занимава с актьорско майсторство – въобще не е тема. Той сега е седми клас и трябва здраво да учи, за да видим къде ще го приемат след ЕСПА училището, в което е сега.

– А какви са отношенията ви с неговия баща Жоро Торнев? В крайна сметка разделени ли сте или продължавате да бъдете семейство?

– Знаете ли, и аз това се питам непрекъснато. Мисля, че не сме точно семейство, но и не сме разделени окончателно. Иначе отношенията ни са добри – ние сме духовно свързани и си помагаме, когато това е необходимо.

– Щастлива жена ли сте и какво всъщност ви прави доволна от живота?

– Усещането за щастие е субективно понятие, а до пълното щастие човек достига едва няколко пъти в живота си – при знаменателни събития като сватба, раждане на дете… Аз често съм близо до усещането за щастие, дори твърде често. Благодарна съм на Бог за това. Такъв човек съм, светоусещането ми е такова – да се вглеждам в хубавите неща и случки в този живот и вероятно затова съм по-често усмихната, отколкото обратното..

– Ковид кризата повлия ли по някакъв осезаем начин на живота ви? Сблъскахте ли се с вируса?

– Да, разбира се, на кой не повлия това лепкаво чудовище… Толкова съдби промени, толкова хора погуби… Как да продължи човек напред не знае… Маски, спиртове, ваксини, страх, напрежение, очакване на нови и нови вълни…Да, повлия ми всичко това, но както всички останали хора, трябва да намерим начин да продължим напред. Ваксината е един от тези начини… Иначе да – сблъскахме се с този вирус. Аз и Жорко се разболяхме. Жоро и Лори (дъщеря ми) – не. Те двамата вече са ваксинирани, ние с Жорко ще се ваксинираме до дни (предвид факта, че прекарахме вируса, тестовете показаха, че имахме три пъти над нормата антитела)

– Как ще коментирате наложените мерки в в страната?

– Аз не коментирам решения на ръководни институции. Те са там, за да вземат решения в кризисни ситуации. Аз съм гражданин на тази стана, за да ги спазвам. Това е..

– Мира, отскоро ви виждаме на екран и като водещ на „БНТ на 60”. Как се отрази на отношенията ви с Драго Драганов тази промяна?

– Подобни промени не са нещо необичайно, те са част от динамиката в телевизията – не само в БНТ, но и като цяло. Драго е човек, когото дълбоко уважавам и смея да нарека мой приятел. Чини ми се, че той би казал същото за мен и се надявам това завинаги да остане така.




ПОСЛЕДНИ НОВИНИ:

Be the first to comment

Силата на коментарите: