IN MEMORIAN: Владо Каролев беше луда глава

Владо Каролев беше луда глава – обичаше да кара сноуборд по белите склонове на Пирин, обичаше и да пори вълните със сърфа си в Гърция. Живя бързо, отиде си рано. Преди време топ икономистът разказа в пространно интервю защо чете Библията, бил ли е сътрудник на ДС и каква е връзката му със Симеон Сакскобургготски.

„Да. Четях често Библията. Поради което моята вече е омачкана като халваджийски тефтер. Не обичам думата „религиозност“, защото много попове, не само в България, въобще не са духовни. За тях това занимание е професия и бизнес. Да, вярващ християнин съм. Без словото, без да четеш, и то често, не можеш да постигнеш много в живота.“

„Баща ми ми е разказвал, че в нашия вход в Пловдив е живял Гунди, докато „Ботев“ (Пловдив) е бил на издръжка към КЦМ. Още от онова време ми е голямата любов към „Левски“. Тя през последните десетина години понамаля заради неправилното според мен управление на клуба“, казва Каролев.

„От дете съм много самостоятелен. Даже до крайност. Оттогава не търпя, когато видя нещо, което смятам за нередно. Никога не ме е интересувало ще ме накажат ли, или няма да ме накажат. Баща ми ми е разказвал, че в детската градина хлапетата много са ме обичали, защото винаги съм се застъпвал за тях. Ако някой не е искал да яде мляко с ориз примерно, а лелките са настоявали, аз съм викал: „Остави го на мира, лельо!“. Същото беше и в училище. Аз не разбирах защо трябва да се строяваме и да ходим на манифестации. И в шести клас се явих в училищния двор за една манифестация не по костюм, а по пижама. Е, не беше затворническа – на райета, но беше цветна и много шарена.

Намалиха ми поведението.

Аз бях и много добър ученик. Затова много неща ми се прощаваха. Аз и в казармата не разрешавах на старите войници да ме карат да върша неща, които уставът не позволява – примерно да лъсна нечии обувки. Казвал съм: „Съжалявам, ама няма да ти лъсна обувките!“. Затова пък редовно бях наряд, чистех тоалетните и режех лук в кухнята, та „да ми дойде умът в главата“.

Дали са ме вербували за сътрудник на ДС под псевдонима Камен?

Истината е много проста. Аз исках да стана парашутист като войник. Като малък, когато съм ходил с майка и татко до КЦМ, ведомствените автобуси минаваха точно покарай летището и вертолетите. И аз карах баща ми да ходим там да ги гледаме. Исках да стана парашутист, само че за тази цел по онова време трябваше да се карат курсове към Организацията за съдействие на отбраната. Аз обаче се провалих не от страх, а защото имам проблеми с вестибуларния апарат. Не се справих на въртележките. А и защото бях с намалено поведение за една друга моя глупост. (Учителят по пеене – другарят Буюклиев, който ме тормозеше да пея, а аз нямам никакъв глас, си беше забравил ченето на пианото и аз го изхвърлих през прозореца.

Той ме видя, наби ме. И правилно. И ако не бях пълен отличник, щяха да ме изхвърлят от Руската гимназия. Та като видях, че няма да стана парашутист, на последната комисия разбрах, че ще ме разпределят в Ямболско да ставам танкист. Нямахме особени връзки. Макар че и майка, и татко бяха членове на БКП, никога не са били даже членове на комитет, камо ли пък партийни секретари. Братовчед на майка от Русе – вуйчо Ваньо Бахчеванов, беше морски офицер и шеф на военното контраразузнаване на флота. Той ме уреди с връзки да служа в Мусачево – там всички бяха супервръзкари. То беше поделение за радиоразузнаване, но беше като училище. Имаше шест месеца школа. След това се седеше на подслушване. Приемах гръцки, турски и американски емисии и позивни от кораби и самолети. Това е допирът ми до контраразузнаването. Обявил съм награда, но така и никой не я е спечелил – да види някъде и да покаже и една буква, написана от мен. Аз нямам работно досие. За съжаление, законът е такъв, че ако имаш досие, което ти е правил някой офицер, и нищо да не си писал, пак те водят, че имаш принадлежност към ДС.“

Каролев разказва и как се е озовал в политиката:

„Защото съм инвестиционен банкер, много често имам работа в Лондон. По тази линия знаех, че един от синовете на Симеон Сакскобургготски – Кирил, е също инвестиционен банкер в една от най-големите банки. Не го познавах. Аз съм с десни убеждения. Симпатизирах силно на СДС, докато не схванах, че Иван Костов е с абсолютно леви възгледи, а водещи политици на партията му се корумпираха предимно чрез работническо-мениджърски приватизации и разни схеми за неплащане на мита и акцизи. Точно през Жан-Виденовата зима на стачки, когато беше ясно, че ще има избори и че СДС ще ги спечели, мой познат поиска да уредя воаяж на Костов по банките на Лондон – да се представи, да чуе какво ще му кажат. И го заведох. В една от банките работеше Кирил. Така влязох в контакти с него. Костов обаче се отказа да ходи точно в тази банка. Малко след това Кирил стана съветник на президента Петър Стоянов. И той ме потърси при едно от пътуванията си в България.“

Източник: Пик




ПОСЛЕДНИ НОВИНИ:

Be the first to comment

Силата на коментарите: