Д-р Александър Андонов Попов – лекар, писател и общественик, е издъхнал вчера малко преди да навърши 94 години, съобщиха негови близки.
Уважаван и авторитетен автор на повести, разкази, есета, документална проза, публицистика. Издава няколко книги със спомени, отразили исторически събития – “Великото изпитание” (1995), “Неизреченото” (1997) и “Земята на онемелите” (2001),последвани от “В недрата на отминалото” (2011) – равносметка на целия му съзнателен живот. До изстраданата истина: “Демокрацията е велико благо, но и велико изпитание за всеки от нас. Дано се окажем достойни за нея. Опорочим ли я, ще я загубим отново”. Сред заглавията от наследството, което оставя са още сборниците с есета, разкази и публицистика „Раздумка“ (2004) и с есета „Земята на моя народ“ (2007).
През 2013 година д-р Попов е номиниран от Районната колегия на Български лекарски съюз за наградата „Лекар на годината“.
„Д-р Александър Попов е един невероятен човек, прекарал целия си живот като лекар в селцата и Велинград самоизградил се като крупна културна фигура, казват за него колегите му. Специалист е по рентгенология, повече от половин век работи в болници и поликлиники, до 80-годишната си възраст. Но освен това е неуморим писател, автор на девет книги с разкази, повести, мемоари, документална проза, есета и публицистика. Оставя ярка следа в професионалната си кариера и в културния, и обществения живот на Велинград“ – пишат за него колегите му.
