Посланието на Нелсън Мандела

След като станах президент , помолих ескорта си да отида в ресторант за обяд . Седнахме и всеки от нас си поръча , каквото поиска .

На масата отпред имаше мъж , който чакаше да бъде обслужен . Когато му беше сервирано , казах на един от моите войници : иди помоли онзи човек да се присъедини към нас . Войникът отиде и предаде моята покана . Мъжът стана , взе чинията си и седна точно до мен .

Докато се хранеше , ръцете му непрекъснато се тресяха и той не вдигаше глава от храната си . Когато приключихме , той се сбогува с мен , без да ме погледне , аз стиснах ръката му и си тръгнах.

Войникът ми каза :
– Мадива , този човек трябва да е много болен , тъй като ръцете му не спираха да треперят , докато ядеше .

– Въобще не ! Причината за треперенето му е друга .

Тогава им казах :
– Този човек беше пазителят на затвора , където бях аз . След като ме измъчваше , аз крещях и плачех за вода и той идваше да ме унижава , да ми се смее и вместо да ми дава вода , уринираше върху главата ми .

Не беше болен , страхуваше се да чака мен , сега президент на Южна Африка , да го изпратя в затвора и да направя същото с него , което направи той с мен . Но аз не съм такъв , това поведение не е част от моя характер , нито от моята етика .

Умовете , които търсят отмъщение, унищожават държавите , докато тези , които търсят помирение , изграждат нации . Докато излизах през вратата на свободата си , знаех , че ако не се освободя от всякакъв гняв , омраза и негодувание , пак ще бъда затворник .

– Нелсън Мандела –
Президент на ЮАР ( 1994-1999 )

Превод : Митко Марашев

А сега, ще се изненадате, че Нюз2 е станал по-интересен от Блиц и Пик. Вижте първа страница от тук.

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ:

Be the first to comment

Силата на коментарите: