Владо Каролев е вече неприемлив

Телевизията ми дава публичност вече 20 години, но в забързаното ѝ темпо някак си често няма място за общественозначимите въпроси, които наистина ме вълнуват. Затова в рубриката „Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“ ще обръщам специално внимание на теми, които в студиата и в интервютата едва ли ще ме попитат, а ми се струва, че има какво да кажа. Така или иначе в социалните мрежи това вече е масова практика… нека и аз стана част от нея.

Владо Каролев винаги е умеел да приковава погледите към себе си. Запознахме се преди 20 години в зората на „Сблъсък“. Преди същинския спор на ринга винаги имахме първи гост. Когато той влезе в студиото го бяхме качили на сноуборд, пръскахме с изкуствен сняг, а за фон бяхме пуснали песента на Ален Делон и Далида „Пароле, Пароле“ и с Иван припявахме „Каролев, Каролев, Каролев“.

Бяхме на 20 години и това ни се струваше изключително забавно, а Владо, който също току-що беше станал популярен, ни шокираше с изключителната си освободеност. По това време, а и сега, няма политици, които биха позволили подобно нещо. Може би и затова той никога не се превърна в политик, в същинския смисъл на думата. Неговата порода е трудна за разбиране в България.

В последните години животът се стече така, че станахме доста близки, особено след участието му в третия сезон на „Фермата“. Изумявал ме е с огромната информация, която носи в главата си по всякакви теми, преди всичко по икономически и финансови, и затова винаги съм обичал да го слушам. Така или иначе обратното е доста трудно, защото никак не умее да бъде слушател. В това отношение, а и в липсата на толерантност в спора, понякога съм виждал у него някои от най-лошите си черти, умножени по 10.

Веднъж в един служебен автобус, качвайки се в планината, започнахме сблъсък на тема национализъм и тъй като смятах, че това е въпрос, по който знам повече, този път реших да не слушам. Спорът ни прерасна в такава зверска караница, че на останалите пътници буквално им паднаха мандибулите от изумление. Накрая беше доста срамно, защото просто се разнасяха крясъци и аз си позволих да го обидя, подигравайки се с резултата му от местните избори в София през 2011 г. Естествено много скоро съжалявах, но по-важното е, че точно 20 минути по-късно кротко се разхождахме все едно нищо не се е случило. Като повечето добри хора, Владо не е злопаметен и по тази причина още два часа по-късно весело пиехме бира и гледахме мач.

По-рано ви казах, че неговата порода не се харчи много в България, а днес можем да кажем, че вече е и изчезващ вид. Тази рядка комбинация от западна разкрепостеност и липса на предразсъдъци, съчетана с българска откровеност, трудно продава успешен и популистки обществен образ. И може би точно заради това съм чувал толкова незаслужени упреци към него.

Ние в България харесваме други типажи – хора на реда, военни, генерали, алфа-мъжкари, бабаити… респектираме се от селски велможи, тарикати, от софистицирани селяни, добре маскирани в градски сноби, и какви ли още не. Но най-важното – лесно разгадаеми като типаж.

Хора като Владо нямат ясна за разбиране линия, излизат от стереотипа и имат различно мнение. То един път ще устройва властта, а друг път ще устройва опозицията – така рискуваш накрая никой да не те харесва. То допуска да кажеш на част от хората, изпаднали зад борда, че никога няма да се оправят и тогава не те смятат за честен, а просто за лош. Този градски типаж, макар и труден за преглъщане, беше по-приемлив преди 20-30 години, но сега във времето на политическа коректност и ултратолерантност вече е тотално неприемлив. Днес всички популярни хора, дори и тези от шоубизнеса, плащаме данък обществено мнение и много рядко съм виждал такива като Владо, за които това почти няма значение.

Общественият образ стана по-важен от реалния, а би трябвало най-значимото да е друго – да ценим хората, които остават свободни и искрени. Да ценим тези, които умеят да мечтаят и които вярват в правото и стремежа на всеки човек да бъде щастлив. И най-вече да ценим добрите хора, а всички, които го познаваме, знаем, че Владо е точно такъв. Имаме огромна нужда точно от този изчезващ вид.

Андрей Арнаудов

Последни новини:

Be the first to comment

Силата на коментарите: