Отиваме на избори: ВИЖТЕ трите сценария

Вече е сигурно – предсрочните избори чукат на вратата. В това по принцип няма нищо страшно – част от демокрацията, както казват мнозина, пише Дойче Веле.

Ново раздаване, нов късмет?

Току-що влезли в новото Народно събрание, и старите, и (особено) новите политически играчи в него се надпреварват да показват колко смело гледат на тази перспектива и да уверяват, че са напълно готови за нея. Някои дори не се притесняват да правят категорични и неизменно оптимистични прогнози. Сигурно е обаче, че не на всички сметките ще излязат.

Целта на текста, който четете, не е да предложи още една прогноза. А да припомни възможни сценарии след задаващите се предсрочни избори и да предупреди, че част от тези сценарии може да се окажат доста разочароващи за някои.

Първата широко споделяна оптимистична прогноза е, че новите избори „дават възможност да направим по-добър избор”. Че ще доведат до някакво друго, различно от сегашното разпределение на силите в парламента. Че ще бъде излъчено някакво ново мнозинство, така че днешната блокада да бъде избегната и да стане възможно съставянето на правителство, без да се налага да се правят кой знае какви пазарлъци и компромиси. Както се казва – ново раздаване, нов късмет. Може обаче да се окажем със същите карти в ръце.

Всъщност, сред всички опции при едни скорошни (още след 2-3 месеца) избори най-големи шансове да се сбъдне има именно тази – да се повторят същите или почти същите резултати. Тогава, след още една креслива, нервна и скъпа предизборна и изборна кампания, пак ще се окажем в същата ситуация. Няма да ни е за първи път – в българската политика сме свикнали да гледаме един и същ филм по няколко пъти.

Оптимизмът на новите

Следващата широко споделяна оптимистична прогноза е на новите партии и коалиции в днешния парламент. Всички те изглеждат абсолютно сигурни, че мястото им и в следващия парламент е гарантирано.

Нещо повече: всички те са (в една или друга степен) категорични, че ще повишат резултата си и ще разширят присъствието си. Което сумарно може да им позволи да решават сами, без да се съобразяват с някоя от старите партии.

Оптимизмът им се крепи на няколко хипотетични фактора: че по силата на някаква инерция настроенията в обществото в полза на промяната ще нарастват; че изборите ще се проведат по време, когато активността ще е по-висока; че изборните правила ще бъдат променени, а служебното правителство ще проведе по-честни избори, в резултат от което старите партии ще се свият още повече, а гласовете за новите ще бухнат като великденски козунак.

Възможно е да стане точно така. Но съвсем не е изключено и точно обратното – както по отношение на влизането в парламента, така и по отношение на разширеното присъствие.

Защото: активността насред лятото може да се окаже по-ниска; броят на „нечестно” печелените досега гласове може да се окаже силно преувеличен; на част от избирателите, гласували за новите партии, поведението на техните избраници може да им се стори безотговорно и затова да решат да ги накажат; особено чувствително може да е това наказание за партията, която през цялото време високомерно си мълчи, а накрая с действията си е пряко отговорна за предизвикването на предсрочните избори. Откровено популистки идеи като драстичното намаляване на заплатите на всички управленци и комисията за ревизия на всичко и всички в държавата могат да имат същия ефект.

Краят на ГЕРБ?

Накрая за още една оптимистична прогноза. Мнозина твърдят, че ако се мине през още едни избори, ГЕРБ трайно ще се заседи на „опозиционната скамейка”. Нещо повече: според някои това вече ще е „краят на ГЕРБ”. Или както каза шоуменът, депутат и лидер на „Има такъв народ”, който така и не се е появил нито веднъж в парламента, ГЕРБ е „токсична партия, която трябва да изчезне”.

По този въпрос представянето на желаното като възможно ми се струва още по-несигурно и преждевременно.

Защото: ГЕРБ държи голяма част от кметските постове навсякъде в страната; партийната машина е все така силна, а местните зависимости са си все така в сила; партийният лидер ще може още по-убедително да сочи „безотговорността” на опонентите си, отказали да се разберат помежду си и да поемат управлението, като контрапункт на собствената си „държавническа отговорност”; медиите са все така на негова страна и охотно ще продължат да препредават безкритично (и „на живо”) от сутрин до вечер посланията му.

Освен това съвсем не е изключено някоя от новите политически сили да не успее втори път да влезе в парламента, а за сметка на това вътре да се окаже някоя и друга потенциална патерица на ГЕРБ. Примерно, наново обединени, най-разнообразни патриоти, популисти и националисти.

Не казвам, че това непременно ще се случи, но съвсем не е изключено. Иначе, разбира се, в предстоящите скоростни предсрочни избори няма нищо страшно – демократичен изход от сегашната безизходица. Въпросът е накъде ще ни отведе той.

103
Ако можехте да пътувате във времето, какво бихте искали да видите?

Be the first to comment

Силата на коментарите: