Доброволец в спешното откри какво е любов

По време на дежурствата в Спешна помощ видях, че любов може да има и в най-бедните къщи и може да отсъства и у най-богатите“. Така звучи част от есето, което Гергана Драгоева посвещава на спешните медици след една година работа като доброволец в Центъра за спешна медицинска помощ-Пловдив.

В есето си тя разказва как е решила да стане доброволец в разгара на пандемията от коронавирус: „Отдавна мечтая да посетя Аржентина, Бразилия, Мексико и Перу…. Кога ли ще се осъществи моето мечтано пътуване или твоето мечтано пътуване, няма кой да ни каже… Оставаме тук.

Като повечето хора, в началото ме бе обзел някакъв панически страх. Но реших да бъда част от решението и да изляза на първа линия. Чух, че в Пловдив набират доброволци на няколко места. И постепенно се записах на всичките. Първо станах доброволец в БЧК, след това в Доброволно формирование „Пловдив 112“. И накрая се озовах в Центъра за Спешна помощ“.

За „Дарик“ Гергана разказа, че след срещата с коварната зараза решава да посвети усилията си на това да помага на медиците. И смята, че те заслужават признание за денонощната им битка в името на живота.

Видях едни хора, абсолютно героично и напук на цялата система, напук на безумните условия, липса на консумативи, напук на малките заплати и най-вече на честата липса на уважение към тях, да си вършат не само работата, а да вършат чудеса. Видях неколкократно как връщат човек от другия край на смъртта. Лекари, сестри, водачи на линейни, бодри, ухилени и готови за малки и големи спасителни мисии в града, в околните села и махали“, разказва Гергана.

По думите ѝ българският водач на линейка и българският лекар може да изглежда на моменти суров, груб и прям, но остава до край във всяка негова клетка човек с доблест, мисия, дълг и огромно сърце.

В Спешна помощ видях как млад лекар, наскоро дипломирал се, спасява пред очите ми 3 човешки живота за един ден.. Почти сам. Само той от висотата на 26-те си години, водачът на линейка и аз, от вчера доброволец. Само ние бяхме до него. Изпълнявахме всяка негова заповед и заръка. И не знам как успяхме, заради неговото величие, компетентност и воля да закараме един след друг тези 3-ма човека, живи и спасени“, пише Гергана.

И споделя, че след такъв ден ви тръгваш по-смел и извисен като човек. „Когато крачиш редом със герои, се чувстваш и ти самият малко герой. Уж даваш любов. А си взимаш и за теб самия без да искаш“.

След една година, прекарана редом с медиците, Гергана споделя, че вече има нова страст и се е насочила към изучаването на парамедицината, за да се усъвършенства в овладяването на спешните състояния.

Имам огромна вяра, вдъхновение, уважение и признателност към всички хора в Спешна помощ. Там работят неуморни и високо квалифицирани лекари, фелдшери, водачи на линейки, медицински сестри, парамедици, лекарски асистенти и сърцати санитари. Уникални хора, които заслужават респект. И нека не забравяме, колко са важни“, апелира Гергана.

Тя е категорична – любовта побеждава над страха: „Любовта не е само да се влюбиш. Любов е да помагаш. Любов е да изслушаш вълненията на някой и да му кажеш добра дума. Любов е да нахраниш. И да стоплиш. Любов е да останеш. И любов е да си тръгнеш, когато трябва. Любов е да видиш истината и красотата в нещо незабележимо за всички, но ценно за теб. Любов е да вярваш в доброто у хората и да очакваш и да се надяваш на по-добро бъдеще, но и да работиш за него. Където има любов, няма страх“.

Be the first to comment

Силата на коментарите: