Една година след въвеждането на мерки за социално дистанциране, трябва да се признае, че те се прилагат доста избирателно. Благодарение на последователните вълни на пандемията,хората научиха, че COVID-19 е отлично оправдание за избягване на срещи. Сега, вместо “ Аз не искам да отида при родителите си, “ те казват “ Аз не мисля, че е разумно, “ и това не е лъжа, а просто “ селективно спазване на санитарните правила „.
Днес между 50 и 80% от преминалите на работа онлайн казват, че предпочитат да си останат вкъщи и след пандемията. Дори и в по-слабо развитите дигитални икономики, каквато е нашата, цифрите са сходни. Общите платформи, видеовръзката, достъпът до всякакви архиви и програми всъщност прави труда онлайн по-производителен. Спестяваме часове висене в задръствания, лежим по пижама на дивана с любимия котарак на скута, пък и шефът пести разходи за офис.
Новата дистанционна работа има тенденцията да заличи разликата между работно и свободно време. Е да, ама си непрекъснато на разположение. Към разликата в интернет-уменията, които някои са имали щастието да усвоят преди пандемията, други – не, ще добавя и едно чисто психологическо неравенство, което дистанционната работа усилва: способността сам да планираш, да се контролираш без някой да стои над главата ти. Качество, което заменя досегашната печеливша способност да си създаваш връзки. Тъй да се каже общителните са изместени от съсредоточените.
