ИНТЕРВЮ: Проф. Нели Огнянова обяснява защо изтриха профилите на Доналд Тръмп и още много неща за свободата в социалните мрежи

Споделете:

Професор Нели Огнянова е много уважаван юрист по медийно право. Нейната дума тежи. От нея има какво да научим. Нели Огнянова следи както традиционния, така и модерния информационен свят, а погледа й е много широк. В последната телевизионна изява на проф. Нели Огнянова в предаването „Алтернативата“ с Миролюба Бенатова бяха засегнати много важни теми около изтриването на профилите в социалните мрежи на президента на САЩ Доналд Тръмп. News2 набра най-интересното от разговора на своите читатели.

– Да поговорим за цензура ли е или закъсняло изхвърляне на един властник, злоупотребил с една друга власт на социалните мрежи ли е случая с Доналд Тръмп?

Мненията се разделиха на две. Част от хората смятат, че това е цензура. Част от хората, между които съм и аз смятат, че това е реакция, на която мрежите имат право. Тези, които смятат, че е цензура мислят, че свободата на изразяване не търпи никаква цензура, че интернет е една свободна територия. Видях, че президента на Мексико организира международна подкрепа за тази теза. Прочетох, че президента на Полша подготвя законодателен акт, който да предвиди, че социалните мрежи не могат да предприемат такива мерки по отношение граждани на Полша.

Друтата група са хора, които смятат, че намесата в съдържанието е възможна и не всяка намеса е цензура, а принцип. Не всяка намеса в съдържанието е цензура. Специално в Съединените щати много отдавна съдилищата се занимават с това какво може и какво не може. Там има терминология – говори се за защитено и незащитено слово. В случая с Доналд Тръмп говорим за незащитено слово. Това е много добре установено в съдебната практика. Решението е в делото между Брандербург срещу Охайо и там има три критерия, които всеки гледа дали са изпълнени ,за да види дали имаме едно незащитено слово. Трябва да има призив към действие. Той бил казал да тръгнат хората по една улица. Не е съвсем така…

– Факт е, че от неговото изказване не става съвсем ясно, че е накарал някого да отиде и направи тежко насилие, дори убийство…

Нека да видим другите два критерий. Вторият е да има незабавна опасност. Опасността видяхме е незабавна. И третият критерий е да има висока вероятност на насилие. Тук не само има, но видяхме, че има жертви и има неправомерно взаимотношение между двете власти. Защото в Конгреса законодателната власт иска да упражни едни свои правомощия и изведнъж някой решава, че законодателната власт няма да ратифицира изборите, защото ще влязат едни хора и ще й пречат.

– Пряката връзка, която се прави между това, кеото Тръмп казва и загубата на човешки животи, без да има съдебно решение, без да има причинно-следствена връзка смятате ли, че е злоупотреба?

Нека сега да поговорим и за това. Как на земното кълбо се решава този въпрос? Преди появата на социалните мрежи работата беше ясна – идват съдилищата, които са трети страни в спора между двама, те раздават справедливост. Хубаво, обаче появяват се социалните мрежи и това човечество е изправено пред следния въпрос: Дали да остави правото, както досега е действало в офлайн света, да решава спора и раздава справедливост, или да даде възможност на самите платформи, те да вземат решенията.

Давам пример с Европейския съюз, защото ние тук следим Европа. През 2018 година, когато избухна проблема с дезинформацията, Европейската комисия каза, че няма да създава министерство на информацията. Ние ще оставим на мрежите сами да вземат решение дали да премахнат незаконно съдържание. И тогава всички ние бяхме много ентусиазирани от това, че няма да има регулация. Какво се случи? Изведнъж две години по-късно, когато самите платформи започнаха да вземат решения, когато видяхме, че никой в света не знае как точно Зукърбърг е взел решение, как точно Дорси е взел решение отначало за известен период, после да етикетира, после безсрочно да отстрани президента, изведнъж ни стана ясно, че правото е нещо хубаво и че правото ни липсва, и съдилищата ни липсват. И тогава в Съединените щати и Европейския съюз започна да се връща този разговор – кое е оптималната комбинация, така, че да има право, да има възможност за съдебен контрол, да има прозрачност. И ето ги елементите от които очакваме да се сглоби оптимално решение.

– Кога всички ние като граждани, в един момент ще изпищим, че дигиталните олигарски, а не държавите контролират нашия свят?

Аз бих обобщила, дори да не говорим за платформите и социалните мрежи, а да говорим за информационната еко среда. Та нима е различно офлайн? Та нима няма черни и бели списъци в радио, телевизията и пресата? Та нима, ако мислим за България, няма хора, които не се допускат до студиото?

– Но за тези хора социалните мрежи са спасението за тяхното съществуване и незаглушване на техния глас?

Трябва да мислим за цялата информационна среда. Когато изключваме някого от мрежите, да си даваме сметка, че той има изход към медиите. Той е изключен, обаче винаги може да ги покани и да каже всичко. По -сложно е с алтернативната мрежа „Парл“, която не само бе извадена от магазините, не само, че вече не се хоства в облак, а не е ясно каква ще й е съдбата. Ето тук въпросът вече не е за един човек, а глобалната конструкция. Затова ми се струва, че когато се предприемат мерки, да не гледаме само социалните мрежи, а възможностите този глас да се чува – и в мрежата, и в медиите и другаде. Това е сложна картина.

– Смятате ли, че лесно се излиза в една такава ситуация и няма да има злоупотреби за прочистване?

Гаранция няма. През 2018 година много от нещата са се виждали, но преценката е била, че първо ще се даде възможност на мрежите. Всичко е на опита от проба и грешка. Сега на опита, който имаме за тези две години, ЕК е изтогвила един законодателен акт, който засега получава висока оценка, защото се смята, че в него има добра комбинация от инструменти за този трети път. Понеже аз следя американската оценка за този инструмент, а тя е, че Европа е по-напред и че Америка има какво да види от този акт, понеже Европа има и тежкия опит с Брекзит.

 – Може би затова е хубаво и да се връщаме към традиционните медии, защото там има един вид полезна аналоговост?

Но да кажем, че традиционните медии има какво да видят от платформите. Платформите след 2016 година, когато с се случиха изборите в Америка и Брекзит, платформите се научиха как да се справят с явления като Тръмп. Те започнаха да го етикетират. Да означават дезинформацията. Аз си мисля, че една телевизия и печатно издание има какво да видят от платформите, защото последните не пускат просто изявленията на Тръмп, с които той просто казва, че е спечели изборите в един или друг щат. Ето така могат да правят телевизиите, когато се появи някой, който лъже.

Всичко, което НЕ искат да научавате за тях е НОВИНА. Останалото е реклама. Не пропускайте първа страница на News2.bg от тук - най-горещият сайт в България за 2021г.

Не пропускайте:

Be the first to comment

Вашият коментар