Погребват Александър Томов в събота

Споделете:

Утре (24.10.) се сбогуваме с писателя и сценарист Александър Томов. Поклонението е от 14 ч в черквата на Централните софийски гробища. Той почина внезапно на 21.10. и последните му думи към сина му са били да бъде кремиран. Автор е на скандални романи за прехода и на знакови филми като „Маргарит и Маргарита“.

Ето какво написа с тъга в негова памет известната поетеса и драматург Мирела Иванова, близка и на неговото семейството:

„Поетът Александър Томов отлетя към небесното предградие. Наричам го първо поет, защото неговите знакови с меланхолията и Есениновския сплин „луминисцентни балади“, печалните му бохемски стихотворения бяха истинско откровение в началото на 80-те.

Знаехме ги наизуст, рецитирахме ги в компании, обичахме ги. Вчера или онзи ден, когато узнах, че Сашо си е тръгнал от нас, у мен като стихия се завърнаха стихотворенията му, сякаш вестта ги отключи, рецитирах си ги на глас и не можех, и не исках да повярвам в смъртта му.

Той написа и великолепни разкази и новели, сборникът му „Елегия за птици“ бе стъписващо силен, омагьоса и разтърси всички, един паноптикум на силните характери, запомнил и ярките типажи на софийското предградие, и фаталните жени, и заплетените във възела на психологическата си неистовост сюжети. Какви незабравими герои сътвори Александър Томов, за да ги засели в своето литературно предградие: Ецко, Ата, Жана, Кондора, Икония… Неслучайно българското кино от онова време се влюби в тях.

Александър Томов написа и романи, които назоваха и запомниха много от нищетата на прехода.

Беше истински майстор на динамичните и четивни истории, професионален писател и киносценарист, каквито у нас са малцина…

Беше и страшно интересен човек, съставен сякаш от абсолюти – абсолютната енергия и сила на човек от крайните квартали, обладан от страст да успее и същевременно абсолютна бездна от познание и думи. Знаеше наизуст стихотворенията на Рембо, а и на останалите прокълнати поети, рецитираше стихове на любимите си съвременници, философията, религиите, историята също бяха завладяни от неговото нахъсено любопитство територии.

Познавах го от ученическите си години и му дължа безкрайно много. Всяка седмица гостувах в техния озарен дом. Дом е огромна дума за едничката стая, която обитаваха тогава с Катя – но е малка дума за духовността, с която бяха преизпълнени срещите и разговорите там. Беше стая – свят.

Сигурна съм, че и на небето Сашо ще намери място, което да превърне в свят. Такъв, че всички да го запомнят и обикнат.“

Включете се във Viber групата за извънредни и важни новини на Нюз2, за да научавате първи!

Източник:

Не пропускайте:

Be the first to comment

Вашият коментар