Всеки, който мисли, че полудява в карантина, греши – всъщност се връща в съзнанието си

Споделете:

Всеки, който мисли, че полудява в карантина, греши – всъщност се връща в съзнанието си. Как делфините сега се връщат в каналите на Венеция. Просто той, нашият вътрешен свят, сега ни изглежда безумен, защото твърде дълго избягвахме да погледнем навътре в нас поради хиляди причини.

Вирусът ни обединява като всяка външна заплаха. Хората проектират безпокойството си върху епидемията, вирусът се превръща в образ на неизвестна тъмна сила. Раждат се много параноични идеи за неговия произход, защото е толкова страшно да се мисли, че просто самата природа, с думите „нищо лично“, е решила да се справи с проблема с пренаселеността.

Но вирусът, поставяйки хората да са в карантина, затворени със себе си, парадоксално ни приканва да помислим за вътрешната заплаха. Може би от заплахата да не изживеем истинския си живот. И тогава няма значение кога и от какво ще умрем.

Карантината е предложение за изправяне пред празнота и депресия. Карантината е като психотерапия без психотерапевт, без ръководство за самия себе си и затова може да бъде толкова непоносима. Проблемът не е самотата и изолацията. При липса на външна картина просто ние започваме да виждаме вътрешна картина.

Трудно е, когато калта се уталожи в канала, най-накрая да чуем и видим какво се случва на дъното. Запознайте се със себе си. След дълга суетня и може би за първи път наистина да се срещнете с половинката си. И да разберете причината защо има толкова много разводи сега след карантина.

Трудно е, защото смъртта, загубата, слабостта и безпомощността не са легализирани във вътрешния ни свят като част от нормалния ход на нещата. В култура, в която замислената тъга е безполезна стока, силата и илюзията за безкрайна сила се продават добре.

В идеалния свят, където няма вируси, скръб и смърт, в свят на безкрайно развитие и триумф, няма място за живот. В свят, понякога наричан перфекционизъм, няма смърт, защото той е мъртъв. Там всичко беше замръзнало, вцепенено. Вирусът ни напомня, че сме живи и можем да се загубим.

Правителствата и здравните системи разкриват своята безпомощност като нещо срамно и неприемливо. Защото всеки може и трябва да бъде спасен. Знаем, че това не е така, но страхът от изправянето пред тази истина не ни позволява да мислим по-нататък.

Светът вече няма да е същият. От смъртния вирус, с който всички са заразени и всеки ще има свой личен край на света. И затова истинската близост и грижа стават от съществено значение, без които е невъзможно да се диша.

News2 - богати, известни, красиви - най-интересните новини!

Не пропускайте:

Be the first to comment

Вашият коментар