Убийствен материал в Германия за Бойко Борисов: Къде е Баце?

Споделете:

„Къде е Баце?“ Е хаштегът, под който в момента се получава информация за престоя на премиера в България. Защото иначе прекалено така актуалният „Баце“ („голям брат“) Бойко Борисов буквално изчезна от екрана. Преди всичко той не е там, където страната в момента кипи политически, пише IPG журнал.

Вече четири седмици хиляди българи излизат на улиците всяка вечер и искат оставката на своето правителство и на главния прокурор. Оставката на четирима много взаимозаменяеми министри не успокои масите. Напротив, има неверие и възмущение, че правителството вярва, че може да се измъкне толкова евтино.

Това не е само протести срещу правителството на Борисов. Гневът е насочен срещу съмнителните правила на политическата игра в България, срещу мощни мрежи от политици и частни предприемачи, които си наливат взаимно публични средства и договори, както и срещу съдебната система, която покрива тези процеси. Става въпрос за опитомяване на независими журналисти и корупция на най-високо ниво.

Но става въпрос и за ЕС и надеждите, които не са се изпълнили повече от десет години членство в ЕС – обещание за увеличаване на просперитета, но и за функциониращи институции, върховенство на закона и съвременна държава. Надява се Брюксел да бъде не само добрият чичо, който изпраща пари, но и надзорен орган за корумпираните елити. Парите течаха, но нямаше контрол. Има горчива ирония във факта, че европейските пари изостриха корупцията в България – защото тя процъфтява там, където има какво да се разпределя.

Българите са проевропейски народ; никоя национална институция не получава толкова одобрение, колкото ЕС, особено сред младите хора. И дълго време се очакваше ЕС да спаси българите от това, което наричат ​​мафия: картел на политически добре свързани олигарси с връзки с организираната престъпност. Но сега става все по-ясно, че никой в ​​Брюксел не е наясно със ситуацията в България. Още по-лошото: никой не иска да я види. И че парите от Брюксел продължават да текат, въпреки скандал след скандал.

ЕС – слепи ли сте?“ И „ЕС, елате и вижте как харчат парите ви!“ Демонстрантите скандират това. Партньорите в ЕС вероятно имат няколко илюзии относно правителството на Борисов и използването на еврофондовете в България – злоупотребите са твърде очевидни и непрекъснати. Не без основание страните членки многократно забавят присъединяването на България към Шенген и еврото. „Процедурата за сътрудничество и контрол“ на Комисията, която трябва да гарантира непрекъснато развитие към повече върховенство на закона в България, се оказа тъп меч. Двугодишните доклади за напредъка нямат нищо общо с това, което всъщност се случва в България. Брюксел обича да се заблуждава.

Борисов винаги е бил щастлив да бъде с колегите си, особено с Ангела Меркел, която нарича „голямата си сестра“. „Не се ли притеснявате от корумпирания човек, г-жо Меркел?“, пита плакат на Орлов мост в София, един от центровете на протестите. Очевидно не е достатъчно смущаващо: Изказване на Манфред Вебер, лидер на парламентарната група на консервативната Европейска народна партия гласи, „Бойко Борисов има пълната ни подкрепа в борбата му с корупцията“, звучеше като подигравка към протестиращите – Борисов се вижда от мнозина като фронтмен на „мафията“.

Европейските партийни семейства трудно се справят с проблемните членове в техните редици – идеологическите разлики често са огромни, но всички гласове са необходими в Европейския парламент. Само колебливо и след много провокации Европейската народна партия намери ясни думи към „Фидес“ на Виктор Орбан. В сравнение с Фидес обаче, ГЕРБ на Борисов е отличен пример: проевропейски, конструктивен партньор в търсенето на европейско решение на бежанския въпрос и до голяма степен освободен от агитация срещу малцинствата. В допълнение, България поддържа плътна външна граница на ЕС – макар и понякога със съмнителни средства – и има добри отношения с Турция.

Борисов е удобен партньор в ЕС, тъй като работи без големия дим на Виктор Орбан, без външнополитически мачизъм. При неговото управление обаче демокрацията на България и нейните институции са подкопавани тихо, но непрекъснато: независимата съдебна система, свободната преса, критичното гражданско общество, дори парламентът като коректив. Това, което остава, е фасадата на демокрацията – за гледане от европейските партньори.

Без необходимите коригиращи действия най-важната причина, поради която България все още не е последвала същия път като Унгария, е, че Бойко Борисов не е решил това. Поне засега не.

Продължаващите протести предлагат тънък проблясък на надеждата, че България ще успее да реши проблемите си сама. Премиерът декларира, че е готов да подаде оставка, но оставя решението в ръцете на кабинета си и собствените си партийни структури. Демонстрантите от своя страна се доверяват на избори, които се подготвят от действащото правителство, със или без Борисов. В същото време няма очевидна алтернатива: на въпрос коя от утвърдените партии според тях работи с „мафията“, в скорошно проучване почти половината от населението отговорят: „Всички“.

Недоволството към ЕС сред българите вече е обезпечение на тяхното мълчание. В допълнение към общите и неспецифични ангажименти за върховенството на закона, борбата с корупцията и разделянето на властите, ще бъде необходимо да се запитаме: Къде е Баце?

News2 - богати, известни, красиви - най-интересните новини!

Не пропускайте:

Be the first to comment

Вашият коментар