Гледах речта. Не ме трогна.
Приличаше ми на жалко емоционално изнасилване.
Защо ли?
Изобщо не е маловажен моментът със загубата на препитание. Хората са на заплати и някак не осъзнават, че липсата на доход при техния работодател, ще удари и тях. И не само. Животът не е някаква проста вегетация. Той е смислен, когато е изпълнен с някаква ценност за живеещия. За един това е неговата баничарничка. За която е теглил кредити и вероятно е заложил дома си, а може и този на родителите, които трябва да спасява.
Разказват ни за мъртвите ни роднини. Да, така е, трябва да се пазят. Факт. Но..
Но излиза генерал-лекар и хвърляйки силни думи с поглед всяващ паника и ти обяснява да НЕ питаш!!!
Аз виждам ежедневно какво е да те оставят без нищо. Без НИ-ЩО.
Защото може и да не умрем. А на много хора ще се иска да са мъртви. Включително на тези, които се гордеят с нашите успехи и които най-вероятно оцеляват с помощта която им осигурява въпросната баничарничка.
Познавам хора загубили всичко. Без вирус. Знам какво е мизерия. Знам какво е да знаеш, че няма как „Да почнеш отначало“, защото това не е винаги възможно.
Да, кризата ще свърши, ако си стоим у дома сега.
Но не можеш да изправиш пред хората лекар и чрез едно манипулативно емоционално изнудване, удобно да замиташ темата за това КАК ще продължим. Ще има ли с какво хората да нахранят децата си. Ще има ли къде да ги сложат да спят.
Верно ли това е маловажно и да не питаме, защото ако го правим, значи сме убийци на майки.
Напротив, ще се пита и ще се изисква.
Това е важно И държавата е длъжна да не допусне гражданите й да се превърнат в просяци.
И когато не дава никакви индикации това да й е на дневен ред, никой няма право да се крие зад родителите ни , за да запуши нечия неудобно питаща уста.
Валентина Каменарска
