След броени дни Ивана ще празнува имен ден, а в края на месеца ще чукне 51 години. По този повод тя реши да направи една равносметка не само за миналата година, но и за целия период откакто е известна певица.
Мегазвездата на „Пайнер“ издаде пазени до момента тайни. някои са тях са способни да разплачат човек, други пък да го накарат неистово да се смее. Ивана разказва за първите си крачки на професионалната сцена и защо не е искала да става популярна, как е заспала зад волана и как се е преборила да работи с екипа си, въпреки политиката на Митко Димитров.
Ивана се чувства щастлива. Както сега, така и преди 20 години, когато изгрява с хита „Сто патрона”. Тогава Ивана умува дълго дали да стане звезда.
„Целият ми живот се обърна за един миг. Беше ми суперяко да си пея с оркестъра по ресторантите. Взимахме добри пари. Имаше за хубави дрехи, забавления, за сценични тоалети. Много парса се вадеше по онова време. И точно тогава някой мина и ми каза: „Ти още ли си тука? Имаш тотален хит”. И какво от това, питам го. Струваше ми се нещо естествено всяка песен, която изпея, да се харесва и да бъде хит. Не осъзнавах какво ми се случва“, спомня си Ивана.
Митко Димитров се появил още първата вечер, в която тя и колегите й заработили в култовото заведение „Приказките”. Гостите притихнали, чуло се шептене: „Уааау, шефът е тука“. Музикантите леко се стъписали пише marica.bg.
„Нямахме грам идея да ставаме звезди. Искахме да ни оставят да работим в ресторанта, защото бяхме на пробен период. Затова ми е смешно как някои разказват колко трудно се влиза в „Пайнер“, чуди се певицата на народа.
Когато Димитров й предлага да подпише договор с него, тя първоначално отказва. Мисли цели три месеца, преди да каже „да”. „Не че не съм го желала, но може би ме е било страх от популярността, от отговорността, която носиш, когато си известен. Хубаво е да даваш автографи, но славата изисква жертви. Трябва да имаш здрава психика, за да не полудееш”, убедена е Ивана.
Решава, че ще носи две дини под мишница. Продължава по ресторантите и едновременно като певица на „Пайнер”. Сама шофира, докато пътува по участия. Пее, после съблича сценичните дрехи, обува дънки и си прибира в малките часове на нощта.
Зловеща случка й подсказва, че няма да издържи, ако не намали темпото. Една вечер, прибирайки се от Велико Търново, заспива зад волана. Тогава осъзнава, че няма да издържи физически. Избира „Пайнер”, но поставя условие – колегите й Стояна и Румен, с които работи от самото начало, да бъдат част от екипа й. Така се чувства сигурна. Тази формула е немислима за лейбъла, в който повечето певици обикалят по участия сами или с озвучител. Ивана обаче се преборва за екипа си и го запазва в продължение на 20 години. През последните 5 дори попълва формацията с нови членове. Вълнува се, когато Бойко Борисов, още като кмет на София, й връчва голяма награда. „Колкото и желязна да съм по принцип на сцената, трудно овладях емоцията”, казва певицата на народа.
В началото на новото хилядолетие предизвиква скандал с парчето „Грешна нощ”, по-познато като „Да падат дрехи и задръжки”, но през смях отбелязва, че на фона на сегашната музика този текст звучи като поезия. Не липсват и комични моменти – като този в Плевен. „Графикът се беше оплел в главата ми. Излязох на сцената и викнах: Здравейте, Габрово, как сте тази вечер! Не последва реакция. А Стояна ме бута и вика: Ивано, в Плевен сме”, разказва през смях попфолк примата.
Веднъж пък трябвало да се преоблече три пъти в рамките на едно участие. „Две секунди оставаха, преди завесата да се вдигне и цяла България да ме види гола. Пулсът ми беше над 200“, спомня си чалга иконата.
Осъзнава, че покрай кариерата е пропуснала ценни моменти с близките хора. Дъщеря й Теодора, която е на 25 и работи като режисьор в телевизията, в онези години често остава при баба си. „Пропуснах първите думички, прохождането. Когато през 1999-а подписах с „Пайнер“, тя беше 5-6-годишна. Работех по нощите, прибирах се сутрин. Чаках майка ми да се върне от работа, за да може да я поеме, а аз да тръгна към поредното участие. Не можах да се порадвам, да мина през всички етапи на детството.
Много дълго време това ми тежеше. Преди години, когато ми задаваха въпроса дали съм добра майка, отговарях, че не съм. Сега не мисля така. Успях да си изгледам детето, да направя кариера, да балансирам между семейство, бебе, участия, концерти.
