Удоволствието, а не дисциплината е ключът към създаване навици за истинско щастие

Споделете:

Попитайте хората какво искат от живота и шансовете  да ви отговорят нещо от реда на „Искам да бъда щастлив“ са много големи. Когато ги попитате защо не са щастливи, те обикновено могат да посочат причините за недоволството си без колебание. : работят твърде много, печелят твърде малко пари, не се чувстват мотивирани, спят твърде малко, спят твърде много.

С наближаването на Нова година милиони хора ще направят своите планове за нея: започвам да бягам, ще се подложа на диета, ще работя по-малко, ще прекарам повече време с близките, ще прекарвам повече време на открито. Въпреки това 1 от 4 човека всъщност ще изпълнят плановете си, след 30 дни само 8% успяват да ги изпълняват дългосрочно.

Защо? 

Често развиваме лоши навици несъзнателно, но е необходимо съзнателно усилие да ги променим или да оформим като желани навици. Трудно е да поддържаме това съзнателно усилие, защото през повечето време ние вземаме решения на лишения – да се откажем от нещо,а това ще ни донесе дискомфорт.

Накратко, нарушаването на нежеланите навици и стартирането на желаните навици е трудно и обикновено донякъде неприятно занимание.

И така, какво ще стане, ако заменим „дисциплината“ с изпитването на „наслада“  като мотивация в развитието си на характера си?  

Ако искате да формирате нови желани навици през тази година, добре е да използвате желанието си за наслада в способността си да изградите нов навик, вместо да се гмурнете в морето от лишения.

Но първо, нека изясним какво е щастие и кое не е.

Щастието като практика, а не преследване

Често мислим за „щастието“ като за веселие или за вид удоволствие, което идва от моменталното удовлетворение. Изхождайки от гръцките мислители, при този подход – наречен хедоническо щастие – предполага се, че трябва да търсите колкото се може повече удоволствия и като цяло да избягвате болката, колкото се може повече. Но този подход е много подвеждащ: Пристрастяването във всичките му форми – от алкохол до пазаруване, от хазарт до скролване във Facebook – се подхранва от допаминовия прилив на тези дворци на удоволствието.

Но има и друг вид щастие, което произтича от дълбоко удовлетворение и  дълбоката наслада от целия живот – което е особено важно за формирането на нови навици . Въпреки че тази наслада е по-трайна от мимолетните удоволствия например да изядем студен сладолед в летен ден или тръпката от шофирането на нов кабриолет, не винаги се изгражда толкова лесно.

Аристотел пише: „… би било абсурдно, ако краят на живота беше забавление, а нашите усилия и страдания през целия живот целяха само да забавляваме себе си … щастливият живот изглежда е живот в съответствие с добродетелта, което е живот, включващ сериозни действия. “

Докато диетата или съкращаването на времето на седене пред екрана може да не се усети като приятно занимание в краткосрочен план, тези мерки допринасят за по-дългосрочната цел – да сме житейски щастливи.

За да водим по-пълноценен и възхитителен живот трябва да мислим за щастието като умение, което трябва да се култивира или като практика, която трябва да се научи, практика, оформяща добродетели и навици на характера, които искате да осъществите.

Как работят навиците

Човешкият мозък е свързан чрез положително и отрицателно усещане. Навиците се оформят, докато се научим да идентифицираме целите с определена награда и да възприемем да извършим известно поведение, за да получим нужната награда. Например, виждаме храна, която много ни се яде и допаминът наводнява мозъка ни, карайки се да се чувстваме добре. Вие изяждате храната и се чувствате добре. Може да се каже, че получавате емоционална награда, а не да задоволявате толкова физическа нужда от ядене. Така се създават „лоши навици“.

След като поведението се превърне в навик, то се повтаря автоматично: едва ли дори мислим че го правим.  Когато искаме да се освободим от лошия навик, сме склонни да се фокусираме върху промяната на поведението си. Проблемът е, че след като навикът е здраво вкоренен, ние имаме малък съзнателен контрол върху действията си.

Да речем, че искаме да отделяте по-малко време за сканиране на социалните медии, разпалени от вашето любопитство. И все пак, веднага след като се събудите, тялото ви се движи почти несъзнателно в търсене на вашия телефон, за да получи допаминово удоволствие от вашите статуси, снимки или лайкове. На първи план този навик е приятен и ви носи щастие, но не и пълноценен и щастлив живот.

Вместо да се опитваме да регулираме действията си и да се накажем, чрез ограничения, можем съзнателно да се съсредоточим върху наградите, които желаем да получим от истински щастливия живот – жизненост, лекота, истинска връзка, усещане за постижение – и да намерим други, полезни поведения, които ни дават тази по-дълбока награда. С други думи, за да заменим някои видове навици, които ни носят краткосрочно щастие с видове навици, които ни носят дългосрочно щастие, трябва да се фокусираме върху наградите от вторите, а не върху лишенията.

Съсредоточете се върху наградата, а не лишението

Бъдете внимателни обаче. Не можете просто да премахнете лошите навици ей така. Първо изградете здравата основа на новите навици и тогава се откажете от старите.

Според Чарлз Дюхиг, автор на „Силата на навика“, нашите задействания попадат в пет категории: място, време, конкретни хора, специфични емоции и ритуали. Забележете по кое време на деня започвате да жадувате бисквитки. Тогава помислете защо жадувате за това уводолствие. Дали захарта е ви е пристратила? Или ядете от скука? Или просто това ще ви накара да отидете до кафенето, където ще общувате с колеги? Експериментирайте с други, по-здравословни начини да постигнете същата цел. Като се научим да идентифицираме причините за нашите пристрастявания, ще заменим отрицателните си навици с положителни, които изпълват много по-добре същите, реалните цели.

Затова вместо да се справяте с големите житейски промени, започнете с „бързите победи“. Започнете да изграждате един положителен навик на нещо малко, което ви кара да се чувствате добре. Оправете леглото си всяка сутрин, направете следобедна разходка, вместо следобедна закуска, опитайте упражнения с йога или медитация, за да облекчите стреса си в края на деня,

След това си кажете какъв би могъл да бъде „благородният“ резултат от растежа на този нов навик: Ако пробягате половин километър днес, ще имате повече енергия за повече работа и ще подобрите шансовете си да бъдете здрав родител. В дългосрочен план може дори да започнете да се храните по-добре, да харчете по-малко и спестявайте повече. Разглеждайте навиците като малки упражнения, които имат голям ефект върху вас и вашето самочувствие.

Успех!

Четете статиите на новата медия – News2.bg!

News2 - богати, известни, красиви - най-интересните новини!

Не пропускайте: