Северна Корея е една от най-недостъпните и привлекателни страни в света. Често се представя като държава с непредсказуемо лидерство, агресивна идеология и слабо население, но малцина, които успяха да стъпят там, често споделят с други доста противоречиви впечатления. Преподавател на катедрата по история на Московския държавен университет Андрей Абрамов отиде в КНДР за няколко дни и взе решение за посещение в социалистическа Корея и нейните жители.
Социалистически абсолютизъм
Характеристика на севернокорейския живот, който винаги е привличал чужденци, е внимателно разработеният държавен култ към КНДР. Всъщност тя се превърна в аналог на религията, която всеки гражданин трябва сериозно да изповядва. Основният компонент на този култ е обожествяването на водачите, чието поклонение достига височини, които са трудни за представяне на съвременните хора.
Формално Северна Корея е република. Всъщност от 1948 г. тя се управлява от династията Ким, така че можете да говорите за страната като уникално явление на социалистическа абсолютна монархия.
През 1948-1994 г. КНДР се ръководи от Ким Ир Сен – първо като министър-председател, а след това и президент. През 1994-2011 г. синът му Ким Чен Ир управлява : като председател на Държавния комитет по отбрана (името очевидно е заимствано от времето на Сталин). От 2011 г. Ким Чен Ун наследява баща си, който трансформира Комитета в орган с по-„мирно“ име – Държавен съвет.
Изненадващо, официално и държавата, и управляващата Лейбъристка партия на Корея се ръководят от трите Ким. През 1998 г. в преамбюла на конституцията на страната Ким Ир Сен е обявен за „вечен президент“ на КНДР – тоест формално той продължава да ръководи държавата досега. Подобна история се случи с Ким Чен Ир: през 2012 г. той бе обявен съответно за „вечен генерален секретар“ на партията и „вечен председател“ на Държавния съвет. Тоест, двамата починали водачи на КНДР все още се възприемат като „завинаги живи“. Това може да се разгледа не само като наследство на съветската традиция, но и паралел с европейския монархически обичай, когато „държавното тяло“ на царя се счита за „живо“ дори след физическата му смърт.
Преобразуването на Държавния комитет по отбрана в Държавен съвет може би се свързва с желанието на Ким Чен Ун да оглави собствено тяло, което не е свързано с паметта на баща му. Освен това в партията Ким Чен Ун също създаде за себе си нова висша позиция – председателят на Съвета.
Особената йерархия на трите Ким-а се проявява и във военните им звания. И Ким Ир Сен, и Ким Чен Ир носят титлата маршал на КНДР. Вярно е, че ако първият е бил удостоен с тази титла през живота си, последният вече е направен посмъртно. Ким Чен Ун, подобно на баща си до смъртта си, носи титлата маршал.
Лидерите се различават в официалното обръщение. Ким Ир Сен е „великият лидер“, Ким Чен Ир е „великият вожд“, Ким Чен Ун е „уважавания топ лидер“. При всяко споменаване на Ким тези заглавия се произнасят изцяло.
Всички лидери в Северна Корея официално са наричани „командири“. На корейски тази дума звучи като „ченган“, което много напомня на японското „шогун“, „командирът“ в КНДР не е толкова военен човек, колкото военно-административен лидер, което е разбираемо, предвид международното положение на страната.
Както в Съветския съюз, в чест на лидерите в КНДР се назовават ордени и награди: ордените на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Сортове на цветята орхидея и бегония, които се почитат на държавно ниво, също са наречени в тяхна чест.
