Семейният живот е сложен и понякога труден. Сигурно всяка жена иска мъжът й да е по-добър, а същото важи и за силния пол.
Едно писмо от „чехлю“ обаче успя да взриви социалните мрежи.
Думите на мъжа бяха споделени във фейсбук групата „Майките на София“. Веднага под изповедта на „мъжа под чехъл“ започнаха да влят разнородни коментари. Едни споделяха написаното в писмото, а други пък оплюваха мъжа.
Дали историята му е истинска или не все още не е ясно, но едно е сигурно – писмото на „чехлюто“ започна да се споделя стремглаво из мрежата.
Ето какво пише в него:
Писмо oт eдин „чехлю“: Аз съм партньор, не гост, който само яде и спи…
„Един приятел ми дойде на гости, седяхме и си говорехме за живота.
Казах му: „Отивам набързо да измия съдовете, малко останаха, бързо ще се върна“.
Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам космически кораб. Каза ми с възхищение, но малко смаян: „Добре е, че помагаш на жена си, аз когато го направя, моята не цени. Една седмица чистих пода и не получих и едно „Благодаря“.
Седнах да му обясня, че аз не й помагам: „Жена ми не се нуждае от помощ, нуждае се от партньор. Аз съм партньор у дома, защото всички задачи са разделени. В никакъв случай не става дума за помощ. Чистя, защото и аз живея тук.
Готвя, защото и аз ям. Мия съдовете след хранене, защото съм ги използвал.
Не й помагам за децата, а ги гледам, защото това са и мои деца и ролята ми е да бъда баща. Сгъвам и гладя дрехи, защото това е и моето пране. Аз не помагам в домакинството, аз съм част от него“.
Що се отнася до оценяването и уважението го попитах дали някога му е минало наум да каже на съпругата си, след всичкото чистене, пране, гладене, готвене, смяна на спално бельо, нещо от типа: „Скъпа, ти си фантастична!“.
Разбира се, отговорът беше отрицателен.
„Струва ти се абсурдно да кажеш нещо такова? Изглежда ти странно?
И когато ти, веднъж на 100 години си избърсал пода, си очаквал минимална награда – благодарност? Защо? Помислил си, че си страхотен? Може би за теб всичко е нейно задължение?
Може би, защото си свикнал, че друг трябва да го прави, и не е нужно да си мръднеш пръста?
Затова цени, както би искал и теб да те ценят – по същия начин и със същия ентусиазъм. Подайте си ръка и се дръжте като истински партньори, а не се дръж като гост, който е дошъл само да яде, да спи и да почива“.
