Истината за последните дни на Стоянка Мутафова

Споделете:

Точно преди година легендарната Стоянка Мутафова гостува в редакцията на “24 часа“. Тогава тя обеща, че ще направим интервю за 100-годишнината ѝ. На 6 декември Кралицата на българския театър ни напусна завинаги. Малко преди Рождество гостувахме с фотографа Йордан Симеонов в дома на Мутафова, за да разговаряме с човека, бил най-близо до нея – дъщеря ѝ Мария Грубешлиева.

– Г-жо Грубешлиева, имахте ли възможност да сте до майка си в последните ѝ дни?

– Ходех при нея в болницата всеки ден. Първо беше в Правителствена болница, после във Военна. Последния ден вече – 5 декември, беше много зле. Видях я, че си отива. Пускаха ме при нея в реанимацията. Викам пред лекарите: “Не искам да си отивам!“ Беше ужас. И на 6 декември в 6,15 ч почина.

– Вие как научихте скръбната новина?

– Аз знаех, че майка ми няма да живее. Да видиш един човек в безсъзнание и да минеш всичко това, което тя претърпя… Иначе лекарите се бяха обадили на мениджъра ѝ Евгени Боянов. Много странно, че моят телефон беше отказал. Сякаш някой го беше спрял. Така Евгени ми съобщи, но не ми каза нищо ново. Аз знаех. Тя беше в такова състояние, че човек на нейната възраст не би могъл да продължи да живее.

– Кое беше последното, което успяхте да си кажете?

– Още в Правителствена болница, когато аз се надявах, че операцията ще я оправи. Сърцето ѝ беше издържало на упойката. Аз влязох при нея, тя беше с маска и ми каза: “Обичам те!“ Оттам нататък не можа нищо да ми каже повече по простата причина, че беше интубирана. Подаваше ми ръка, хващах я, но не можеше да ми каже нищо. А като влезе в Правителствена болница и я вкарахме в една стая, и ми каза: “Муки, този път ще умра.“ После ме пускаха в реанимацията. Те ме пускаха при нея. Подписах се за операцията, защото казаха да избирам между двете злини.

– Преди Стоянка Мутафова да влезе в болница, до последно какво ѝ даваше сили?

– Тя не беше в добро състояние, все пак беше на 97 г., но страшно живваше, когато се качи на сцената. Когато се връщаше от представление вкъщи казваше: “Аз съм друг човек в момента.“ Обаче седмица след като тази година игра “Госпожа Стихийно бедствие“, започна нейното влошаване. Имаше жлъчни болки. Жени идваха да я гледат, защото започна да пада и трудно ставаше. Вземах жени, които дапомагат, да са близо до нея и да не съм сама. Тя усети, че вече за нея сцената е дотук. Почна се в нея борба дали да остане заради мен, защото безкрайно много ме обичаше, колкото и аз нея, или да си отиде. Казваше, че е крайно време да отиде при Нейчо. Мислеше, че ми тежат грижите по нея, а тя не можеше да понесе да тежи на някого. Защото фактически тя носеше хонорарите до последно вкъщи, а и постоянно пътуваше. Човек като нея може ли да се затвори между 4 стени с болки? Самата тя пожела да си отиде. Даже една от лекарките, преди да си отиде, ми каза, че тя не проявява никаква борба да се възстанови. Това Стоянка да не проявява борба, значи е решила да си отиде.

– Какво ви се иска да ѝ кажете сега?

– Сбогом, мамо. Обичам те.

News2 - богати, известни, красиви - най-интересните новини!

Не пропускайте:

Be the first to comment

Вашият коментар