Вероятно сте по-предвидими, отколкото си мислите, и това е добре, не сте сами. Всички сме склонни да мислим за себе си като по-сложни, уникални и непредсказуеми, отколкото всъщност сме.
Въпреки това, нашата детска личност предсказва почти всеки значителен резултат от реалния живот по време на зряла възраст, включително щастие, удовлетвореност от връзката, успех в кариерата и др. Например, хазартните проблеми на 30-годишна възраст могат да бъдат предсказани от лошо поведение в детството , като липса на самоконтрол на тригодишна възраст. Това не означава, че съдбата ни е напълно определена в детството, а по-скоро, че сме склонни да се държим по доста последователни начини през целия си живот.
Тези поведения са същността на това кой сте, как се различавате от другите и какво ви кара да сте вие. Няма нужда да се срамувате от това. И въпреки всичко, повечето хора не харесват идеята, да са предвидими. Това е още един начин да видим колко малко са хората, които имат самопознание .
Например, когато попитате хората за тяхното развитие, те обикновено ще ви кажат, че това зависи от средата или ситуацията.
„Понякога съм доста интровертна, но друг път съм истински екстроверт.“
Повечето хора също ще са склонни да преувеличават колко разнообразни и непредвидими са вкусовете им за музика, храна и приятели. Ние виждаме себе си като непредвидим свободен дух, еднакво способни да направим дадено нещо или точно обратното във всяка една ситуация, но тази заблудена фантазия не се споделя от другите.
Също така е в противоречие с фактите: има повтарящ се модел на ежедневното ни поведение. Основната причина за това е, че усещането за уникалност има тенденция да надува нашето его. Кара ни да се чувстваме креативни, оригинални и интересни и в нашето потребителско общество сигнализира за по-висок статус и изтънченост.
Научните изследвания също така свързват необходимостта от уникалност с нарцистичните тенденции и тревожно показват, че тенденцията да се възприемаме като уникални и специални се увеличава значително през последните няколко десетилетия.
Така че да, всички ние сме уникални, както всички останали. Може би е време наистина да се възприеме предсказуемостта? Всъщност психологическите проучвания показват, че има няколко недостатъка да бъдеш непредсказуем.
Първо, хората, които смятат себе си за по-предсказуеми и не толкова сложни, са склонни да се наслаждават повече на положителни житейски събития .
Второ,въпреки всеобщото мнение, че се подкрепят различните, много по-вероятно да получите възнаграждение или повишение по време на работа, ако се държите по-последователно. Например, повечето хора предпочитат да работят за шеф, който е предвидим и последователен, дори до степен да бъде скучен.
Причината е доста очевидна: хората искат да избегнат стреса и тревожността в ежедневието си, а малко неща са по-стресиращи от непредсказуем шеф. Шефовете също предпочитат служители, които работят според очакванията им, което включва работа с предварително дефинирано поведение.
Единственият начин, по който можете успешно да планирате напред във всяка област от живота, е да имате представа за това, което е вероятно да предпочитате, мислите, чувствате или правите в бъдеще. Ако хората се научат да прогнозират по-добре собственото си поведение, независимо колко добро, лошо, рационално или ирационално е това поведение, биха могли да се избегнат по-лоши решения и ситуации.
Колкото по-непредсказуем си мислите, че сте, толкова по-малко ефективен ще бъде подхода ви да влияете на другите хора. Наивното убеждение, че можете да контролирате имиджа си, както желаете, според това отсрещната страна да ви хареса, ще ви донесе много разочарования в живота, като това да не получите работа или повишение, провал да впечатлите обект на желание или дори да не получите лайкове в публикациите си в социалните медии.
Когато мислим за себе си, ние обръщаме твърде много внимание на нашите мисли и чувства и твърде малко на действителното си поведение. Разбира се, това, което мислим и чувстваме е важно, но тъй като повечето от нашите мисли и чувства остават вътрешни и невидими за другите, много по-добър подход за разбиране на себе си от гледна точка на другите е да се съсредоточим върху това, което правим, а не как това поведение може да се тълкува или възприема от другите.
